Избери 6 или повече бутилки вино и вземи 10% отстъпка

Жената днес:

Виното и силата на търпението

Наталия Гаджева завършва „Технология на виното и високоалкохолните напитки“ във Висшия институт по хранително-вкусова промишленост в Пловдив. От 1993 г. работи във винарската промишленост на България: в изби като Ветрен, Брестник и Загрей. От 2007 г. със съпруга й Константин Стоев и приятеля им Валери Мектупчиян стоят зад Винарско имение Драгомир.

В периода 2003–2009 г. Наталия е председател на Съюза на енолозите в България. Участва в дегустационните комисии на конкурсите „Винария“, „Винен индекс“, „Винен граал“, на Районната Лозаро-винарска камара, на виненото списание „Бакхус“. Лектор е на тематични майсторски класове и работи във всички сфери на винарството – от проектирането на изби, през създаването на лозето и виното, до търговията и маркетинга. Като консуматор обича да експериментира с дегустация на вина от различни страни и сортове, страст са й вертикалните дегустации (на едно вино от различни реколти – бел. ред.). Сред избите на Европа, откъдето черпи вдъхновение, са тези от долината на Дуро в Испания и италианската Тоскана. Надява се двамата й сина Димитър и Михаил да продължат започнатото от родителите си. Димитър вече е част от екипа на Драгомир.

Повече от

Винарна

Всичко: моето минало, моето настояще и моето бъдеще… Това, което съм, го дължа на виното и на обстоятелствата, свързани с него, които са ме изградили като личност. То е нещото, което ми дава приятелства, усмивки, удоволствия, пътувания. Дава ми и очаквания, както и нов шанс – ако съм сбъркала някъде, да го поправя през следващия гроздобер.

Другата ми любима напитка е кафето, но, колкото и да искам, да измести виното тя не може. Виното има да извърви толкова дълъг път, докато стигне до чашата ви и започне да разказва историята си. От мисълта на някой, минал през едно поле и видял в него бъдещо красиво лозе, от събирането на парцелите земя до засаждането, до първия гроздобер, първото вино, първата усмивка на доволство от опитването му и първото споделяне на радостта. И така, тръпнейки всяка следваща година в очакване на новата реколта. Такива истории може да разказва само напитка като виното и аз избрах Него.

Открихме се взаимно. Най–напред него, вярвайки, че ми предстои любопитен и интересен път в живота, а по-късно и то – мен, когато разбра, че в мое лице има верен и сериозен популяризатор. Дори и заклети „не-винопиещи“ хора бих могла да накарам да го заобичат, да го забелязват по рафтовете на магазините и по масите в ресторантите. Това е моята мисия, която отстоявам с усмивка, знания и професионализъм.

 

Нямам много информация за това, но мисля, че все още има селективност ако за една и съща позиция кандидатстват мъж и жена. Например, ако жената е млада и й предстои да става майка, биха предпочели мъжа. Като мениджър на нашата фирма, бих предпочела жена за дадени позиции, защото сме по–детайлни, прецизни, отговорни. Не бих ощетила жена с по-малко възнаграждение само заради пола – напротив, бих я стимулирала.

В нашата сфера вече има много утвърдени жени специалисти. Дори, като се замисля, повечето успешни фирми у нас се ръководят от жени. Което показва, че винарството не е запазена територия само за мъжете. Да, има манипулации в производството, непосилни физически за жените, но пък има и такива като дегустациите, където е доказано, че жените са по-добри. Вече има и много пишещи за вино жени, както и маркетинг експерти – все пак виното не е само производство.

Новият ни дом е дълго чакано от нас място! Идеята датира отдавна, но през 2006 г. регистрирахме фирмата и започнахме да планираме бъдещето. С Константин и Валери решихме, че е време да направим нещо свое, за да развием собствен стил вино. Тръгвайки от сериозна работа с гроздето, минавайки през прецизна винификация и съзряване до визуалния облик на виното. С Коси вече имахме по петнайсет гроздобера зад гърба си, натрупани знания, авторитет.

Избрахме село Драгомир заради почвено-климатичните условия. Месеци наред обикалях по къщите в селото, за да издирвам собствениците на имотите, които харесахме за мястото на новата винарна. Успяхме да оформим подходящ терен и започнахме проектирането. Знаехме, че това ще отнеме време, а ние бяхме нетърпеливи да правим собствено вино (качествено грозде имаше в изобилие) и затова решихме да намерим временно място – така първите две реколти са винифицирани на открита площадка в село Братя Даскалови. През това време проектът бе завършен, чакахме да финансиране по европейските програми, за да започнем строителство. За съжаление, това отне близо 2 години, в които, правейки вече собствено вино и опитвайки се да го предлагаме на пазара, разбрахме, че трябва да намалим обема на производство и да се съсредоточим върху това, което умеем най-добре: личното отношение към клиента. Насочихме още по-голямо внимание към дегустациите. За да успеем в това, ни бе нужно място, което без излишна помпозност да дава визия на нашите вина. Така се преместихме в Пловдив, където на шега винифицирахме десет гроздобера. Това бе времето, в което името ДРАГОМИР стана символ на качество и респект към професионализма, а ние показахме, че не само в лъскаво шато се създава добро вино.

През 2014 г. се отказахме (поне засега) от строителство в село Драгомир и започнахме проектиране на новото ни място в Брестник. Отворихме вратите на старата винарска изба с доста носталгия, защото и Константин, и аз имаме по няколко гроздобера като млади технолози тук. Проектирахме новата винарната на терен, съобразен и подчинен на изчистената модерна визия и технология на винифициране. С възможност за дегустации на различни места в производството. Едновременно работехме в Пловдив и строяхме в Брестник.

И така до тази година, когато през май трябваше да направим голямото откриване на новия ни дом, но, уви, сценарият се промени. Като останалите винари изпаднахме в състояние на безтегловност за известно време – нещо, толкова дълго чакано, бе на ръба да не се случи, а и ние като изба сме пряко насочени към работата на ресторанти, хотели, винени магазини и, когато те са затворени, няма как да се чувстваме добре.

В новата винарна имахме запазени отпреди година дати за дегустация, защото това е другото, което искаме да развиваме: успешни презентации, вечери с гост готвачи, кулинарни споделяния между приятели. Сега с нетърпение чакаме да се развихрим, както ние умеем. Или, както се шегувахме с нашия приятел и дизайнер на етикетите Йордан Желев при ребрандирането на две от основните ни серии вина – PITOS и SARVA – затворихме кръга и сложихме пръстовия отпечатък. Вече сме по-уверени, че сме направили бавни, но правилни стъпки и остава да крачим напред с усмивка. Защото бизнесът с вино е бизнес на търпеливите хора.

Лозята ни: 240 дка в село Свирково, засадени през 2017 г., и 130 дка в Белащица, са другото ни силно оръжие. Преобладаващите български сортове рубин и мавруд и умелата ни работа с тях през годините ни правят още по–спокойни по пътя.

Да, от година част от екипа е Мирослава Делчева – наша колежка, доктор, франкофон, която отговаря за качествените анализи на виното, технологичните детайли и е мой помощник в дегустациите. Тя е умна, усмихната, любознателна и се очертава като един отличен наш последовател. Разчитам много на нея и правя всичко възможно да я развивам, за да остане с нас.

Би трябвало да е трудно, особено когато жената е и майка – най-вече заради ненормираното работно време (като млада техноложка съм има по 17-19 часа работен ден/нощ) и съобразяването на семейните ангажименти с нуждите на гроздето и виното, особено по време на гроздобер. Но аз винаги съм имала на кого да разчитам за децата и затова нямах търпение да се върна на работа.

А предимствата са повече – чрез виното срещаш нови хора, създаваш приятелства и усмивки, когато човекът е доволен от това, което му наливаш в чашата.

Виното може да бъде запазена територия на всекиго, който прояви интерес към него. Но най-вече за търпеливите, любознателни и работливи хора. Тези, които имат воля стъпка по стъпка да го следват в израстването му.

Когато започнах да се занимавам с вино, то се делеше на бяло и червено. Сега нещата изглеждат по-различно. През изминалите години хора, приели като мен виното за мисия, започнаха да увличат последователи и да разширяват знанията им. Това се вижда най-добре по винените изложения – има по-адекватни въпроси, дари детайлно навлизане при изследването и дегустирането на виното. Има надграждане на знанията. Процесът не е бърз, но има светлина в тунела, а за винопроизводителите един знаещ и търсещ клиент е нещо много по-предизвикателно от обикновен винопиещ. За това изграждане съм благодарна на всички колеги – производители, сомелиери, маркетолози, търговци и пишещи за вино.

Виненото знание се предава еднакво трудно както от жена, така и от мъж. Но затова има едно много важно условие – предаващият да е подготвен достатъчно и да е умел преподавател.

Доста перипетии преминахме, доста вино изпихме, доста километри пропътувахме, за да покажем нашето вино. Но като че най–тежко изживях решението ни да не реализираме проекта ни в село Драгомир, защото бяхме направили съвършен проект. Но както казват хората: всяко зло за добро. И сега, на прага на откриването на новата ни винарна, съм дори благодарна, че сменихме мястото и сме толкова близо до Пловдив.

Тук предпочетох да се видя през погледа на трима човека:

Мирослава Делчева – част от екипа на Драгомир:„Неповторимо съчетание от желязна воля, несломима енергия и елегантност. Откривател и създател на красивото. Безкомпромисно стремяща се към съвършенството във всичко около нея. Вихрушка от идеи, проекти и мечти. Боец, съхранил една женствена грижовност и чувствителност. Търпелив учител и интересен събеседник.“

Дора Генова – приятел, собственик на „Геслин“: „Натали е ураган, който с невероятната си енергия и стремеж към съвършенство увлича, мотивира всички около себе си, ако е необходимо бута, влачи и тегли тези, които не могат да се движат с нейното темпо, но постига съвършенството, към което се стреми.

В професията си е маниакално прецизна, непрестанно се развива, защото виното е развитие цял живот и заразява всички около себе си да консумират виното не само с удоволствие , но и с разбиране. Тя изненадва непрекъснато с ентусиазма си да твори, създава красиви неща, да се изявява като певец, артист във всякакви ситуации. От нея извира настроение и бързо става център на компанията. Реди, преобразява пространството около себе си по неочаквани начини, украсява всяко кътче и променя. Дори и плевня би превърнала в уютно място за пребиваване.“

Малин Вълчинов – партньор , собственик на „Артистико“: „Желязната лейди. За мен е клиент, който знае какво иска и знае как да го постигне . Очарован съм от безупречното планиране и замаха , с който се движи. Силата й позволява да е изключително толерантна и никога да не съди прибързано хората. Страстта, с която говори за виното е заразяваща. Тя е от професионалистите в този свят, от които има какво да се научи.“

Позитивните хора, които и при трудности се усмихват, минават през проблема и излизат от него още по–уверени. Вдъхновяват ме успехите на синовете ми, срещите с приятелите ми. Зареждам се много от пътувания, цветове и цветя (проходила съм, когато татко е влязъл вкъщи с букет за мама, а аз съм пристъпила да го хвана). Вдъхновява ме природата, обожавам облаците, изгревите, залезите… Ако ме видите, отбила се по пътя, значи, съм се заплеснала по някой облак или цвете.

Най-много ме изкарва от равновесие изразът „това не може да стане“. Тогава идва моят миг: като истински Козирог да докажа на някой, че няма невъзможни неща. Дразня се от мрънкащи, хленчещи и не знаещи какво искат хора, от безхаберието, мръсотията и безотговорността.

Смятам, че няма да учудя никого, който знае за Драгомир, когато кажа PITOS. Това е първият бранд , който създадохме. Малкият ми син Михаил бе на няколко месеца, когато се ровех в музея на моя роден град Септември, за да намеря подходящо име за първото ни вино с Константин. Така се появи името ПИТОС – тракийският керамичен съд за вино, в който нашите предшественици по тези земи са ферментирали и съхранявали вината. Така, както този съд пази историята на виното, така и нашето вино във всяка следваща реколта се доближава до това , което винаги съм искала да имам в чашата си – богат, завладяващ аромат, който се разлиства при всяко следващо завъртане на чашата. Достатъчно лежал в бутилката, за да запълни вкуса ти със сочност, зрялост, енергия, създаващ радост и спомени. Той създава впечатление за строг винен господар, а е укротен и податлив на обич.

Купаж от рубин, мерло и каберне совиньон – три винени стожера, които в правилната комбинация са готови да разгърнат напълно потенциална си. Такава съм и аз: когато намеря правилните хора до мен и усещам тяхната подкрепа съм готова на всичко. С това вино се оприличавам – мощ, енергия, но и елегантност, топлина.

Ако нещата се успокоят и влезем в нормален ритъм, ще бъде да направим официалното откриване на винарната – вероятно през септември, канейки хората освен на чаша вино и на гроздобер. Ще се опитаме да развием кулинарните курсове при нас и вечери с приятели. И за да завършим позитивно, ще кажа: „След всяка нощ идва ден и след всеки залез идва изгрев“. НАЗДРАВЕ и до среща при нас!

Dragomir

Rubin Reserva 2012

Това е рубин в буквалния смисъл на думата – с него Dragomir завоюва първо място за най-добро вино на България в конкурса на списание DiVino за 2015 г.

Казват, че при малките изби вината отразяват не само земята, от която идват, но и характера на хората, които са ги направили. В Dragomir вярваме, че вината ни са енергични, силни и открити.

Във виното, ако успееш да обвържеш елегантност и мощ в едно хармонично равновесие, то става запомнящо се, интригуващо, носи вдъхновение, кара те да мислиш за него. Dragomir Rubin Reserva 2012 е такова вино – дълбоко, благородно и дълголетно.

10% ОТСТЪПКА

Избери 6 или повече бутилки вино и
вземи 10% отстъпка

10% ОТСТЪПКА