за силата на търпението и пътя на виното

Семейство „Драгомир“

Във виното, ако успееш да обвържеш елегантност и мощ в едно в хармонично равновесие, ето това е – става запомнящо се, интригуващо, носи вдъхновение, кара те да мислиш за него. Такива са вината на „Драгомир“ и ако е вярно, че при малките производства виното изразява характера на създателите си, то това важи за Наталия Гаджева и Константин Стоев и техните вина в пълна степен. Който познава това семейство винари, а те са добре известни в бранша, също и сред ресторантьорите и ценителите, ще се съгласи, че едни и същи думи могат да охарактеризират както тях самите, така и на вината им: жизнерадостни и енергични, силни и открити, елегантни и в н еизменна хармония.

Драгомир“ също се причислява към микровинарните, особено що се отнася до грижите към всеки литър вино и към всеки детайл по пътя му от лозята до магазина или ресторанта. Съвсем закономерно Dragomir Reserva попадна три поредни години в първата петица на DiVino топ 10 и е едниственото присъстващо в десятката на четирите класации досега. Тъй като тук представяме винарското имение и неговите създатели лично и по-подробно, те не фигурират сред останалата плеяда от микропроизводители, въпреки че са част от нея.
„В малкия мащаб на производство за литъра вино ти е по-милно и се чувстваш длъжен да го направиш на колкото се може по-добро ниво“, вярва Константин.
Просторната дегустационна зала и офисът на фирмата, както и производственото хале и помещенията за отлежаване се намират в самия Пловдив на лесно и удобно място южно от центъра, на „Кукленско шосе“. През август при тях работата не стихва: оформят резерва 2013 от каберне и мерло, за пръв път бутилират самостоятелно два single barrels, Karisma шардоне 2014 чака да бъде бутилирано, подготвят частни поръчки за клиенти…

След 25 години в занаята двамата са не просто умели и всеотдайни енолози,те са институция в българските винарски и ценителски среди. И още – талантливи просветители и обучители във винената култура у нас. Наталия и Константин вероятно са запалили интереса и ентусиазма на стотици ценители и ресторантьори, защото не само знаят как да правят добри вина, а познават виното, умеят да разказват за него и знаят как и с какво е подходящо да се предлага.

След близо 10 години
През 2016 „Драгомир“ ще навърши 10 години, а Наталия и Константин, които с любов създават вино след вино, макар и още твърде млади, започват да си мечтаят синовете им, или поне единият от двамата, да продължат един ден започнатото от тях. Големият, Димитър, въпреки че помага във винарната през свободното си време, е студент по стоматология. Малкият обаче, 10-годишният Михаил, засега, подчертават баща му и майка му, се интересува от винарството и дава признаци, че му се удава – има нос и се случва да открие безотказно слабо доловима тапа, което буди закономерна гордост у родителите му.

Нормално е желанието да пребъде започнатото и постигнато от теб. Още повече че 10 години, макар и за един човешки живот да не са малко, за един винарски бранд са нищо, както казва Константин. „Характерът на производството е такъв, че иска време, добавя Наталия. И Константин е прав, наистина ще е добре някой да продължи след нас, защото е изключително труден бизнес. Вече имаме история зад гърба си, но за винар- ството това е просто капка в морето. Повечето успешни винарни по света са със стотици години история. Няма как за кратко време да направиш бум и всички да те знаят. Но от друга гледна точка това е интересното, че имаш още много да дерзаеш.“
Затова и ключът към успеха през последните години по нейните думи е търпението – търпение и премерени, макар и понякога мъчително бавни, крачки, но във вярната посока. Сред обозримите планове на Константин и Наталия са собствени лозя от 320 дка в района на Симеоновград – част от по-голям масив, който ще делят с други техни колеги микропроизводители. „Той е с прекрасно южно-югозападно изложение и сме планирали да засадим на него рубин, сира, пти вердо, каберне совиньон, мерло и може би малко мавруд“, разказва с удоволствие Константин – той поначало предпочита работата в лозята и избата, оставяйки Наталия умело да води маркетинга и всички дейности около „Драгомир“, изискващи нейната общителност и обаяние.

Толкова разнообразни и интересни вина…

Семейство „Драгомир“ станаха известни с целенасочената си работа с местни сортове, важна част от философията им във винарството. Вината им се продават основно в ресторантите, в някои специализирани магазини и на частни клиенти в чужбина, а във всяко вино, което излиза извън България, задължително има български сорт.
„Изобщо вече 70% от вината ни са с български сортове, казва Наталия, което е нормално – по какъв начин може да се идентифицира една винарска страна, ако не с онова, което е специфично за нейната територия? И аз, и Константин сме твърдо убедени, че трябва да се работи с местни сортове. Не само ние, доста колеги са на това мнание. Неотдавна имахме дегустация с едни американци и те споделиха, че пазарът в световен мащаб се обръща към новото, към интересното и специфичното, към експериментите. Българите сме традиционалисти като консуматори и по-скоро обичаме да поръчваме и купуваме, каквото познаваме добре. Но ако пиеш цял живот каберне совиньон и совиньон блан, как ще разбереш, че има толкова други добри и интересни вина?“
„Доволни сме, че в последните години успяхме да наложим българския сорт рубин, продължава Константин. (Dragomir Reserva Rubin е със забележи телна изява на тероара, едно от вината, които най-добре показват новото лице на българското вино – бел. ред.) Предложихме и интересен млад мавруд в стил, който показва характера на лозето, 12-годишно, в Белащица. Вече използваме този мавруд за червената Sarva в купаж с мерло, а ако преценим, че си заслужава, ще го пуснем и самостоятелно. А идеята ни за белите сортове е да наложим димята, който според нас има добър потенциал, но да го предложим в различни стилове. Затова направихме в експериментални количества и десертен димят късен гроздобер – още не сме го пуснали на пазара, но вече е бутилиран.“

„Засега сме твърдо на шардоне и димят от белите сортове, допълва Наталия. Когато една винарна прави лимитирани партиди, не може да се разпилява. Или трябва да се концентрира и да надраства качеството, или ако увеличава количеството, вече може да си позволи и нови сортове. Всички са полудели за совиньон блан и ние знаем, че е изключително маркетингово вино, но Константин е като магаре на мост – казва, че докато не намерим совиньон блан с качество, позволяващо да направим виното, за което да кажем „ето совиньон блана на „Драгомир“, няма да се захващаме. Аз също съм убедена, че това е пътят – всеки технологичен екип и всяка винарна трябва да намери специфичните продукти, които да й дават самоличност и да я правят разпознаваема.“ Над 90% от вината на „Драгомир“ са купажи – на базата на своя опит и безбройните дегустации Константин и Наталия нямат съмнения, че хармонията на виното, балансът и комплексността се оформят по-добре в купаж, при комбиниране на сортове. Димятът например, деликатен, цветист, ненатрапчив, с лека пикантна горчивина накрая, дава ефирност на шардонето и го облекчава.

„Испания сега е прочута със своето вердехо, но през 2006 в една от интересните изби в Кастиля Ла Манча ни казаха, че доскоро са го продавали със совиньон блан, който отначало преобладавал, припомня Константин. После го намалили на 50%, докато постепенно успели да наложат сортови вина от вердехо. Отнело им 10 – 15 години. Ние така се опитваме да налагаме димята. Сега вече сме с около 30 – 35% димят в белите купажи.“
Онези винолюбители, които от няколко години познават добре „Драгомир“ и са се доверили на техните вина, с интерес и удоволствие следят как стилът отива във все по-фината и елегантна гама и изобщо как качеството постоянно расте. Това се отнася и за много от другите внимателни и амбициозни български производители. Но, както казва Наталия Гаджева.
Има нужда от доверие!
Нали знаете колко трудно ще накарате французин да пие испанско вино или италианец – австрийско? Е, с българите не е така. „Скоро пак чухме коментари от ресторантьори, че консуматорите се плашат от непознатите вина, най-вече от български сортове, обяснява Наталия. Ако са готови да експериментират, то ще е с пино гриджо, което опитват за пръв път, но не и с димят. Пино гриджото им звучи по-модерно и по-атрактивно, а пък димятът, щом е български, няма да е хубав. Този манталитет е изпитание за издръжливостта ни – нашата и на колегите. Кога ли ще се пречупи мирогледът на българския потребител, за да каже „аз ще пия оттук нататък качествени български вина.“
„Двайсет и пет години работим в бранша, разпалва се и Константин, от близо 10 години имаме „Драгомир“ и мога да твърдя, че сега вината, които се създават и се правят в България, са много по-зрели, оформени, елегантни, въобще от много по-висока класа. Не говоря за нас, а изобщо в България. Лозята са супер, стават все по-добри. Ето вече 15-16 години имаме лозя, които заприличват на добре гледанителозя във френски шата и други места по света. И вината започват да стават все по-добри и по-добри – това е рутина, опит, много колеги пътуват в чужбина, правят гроздобери, сверяват мерници, заимстват положителното. Няма как това да не се отрази благотворно.“

Наталия и Константин поддържат приятелство с много от колегите си винари, с които се подкрепят взаимно, както и взаимно се радват на добрите си вина. Защото не само имат общи интереси, те са една общност – доверието у потребителите се изгражда от постоянното и покачващо се качество на всички…

Липсата на политика също е политика

„Но лошото е, че държавната политика за стимулиране на българските производители е НУЛА, продължава да се гневи Наталия. Не можеш да си позволиш на този изключително ограничен пазар, какъвто е българският, да няма абсолютно никакви рестриктивни мерки за внос на вино!
Продукт, който е с нулева акцизна ставка… Става въпрос за отрасъл, който години наред е бил лицето на тази държава и който въпреки спънките се развива с все по-добри темпове. Толкова много хора решиха не само да произвеждат вино, а и да развиват винен туризъм – светът на българското вино да е късчето спомен, което всеки чужденец да отнесе в собствената си държава. И когато имаш шанс да направиш този отрасъл имиджов и проспериращ, допускаш една неправилна политика и правиш абсолютен дъмпинг, дори и на цените, с които българските винари се опитват да се утвърдят.

Известно е, че така се създава конфликт между производители и потребители. Клиентите казват: „Как да пия българското вино за 15 лева, като за 15 ще пия новозеландско.“ Обаче новозеландското, за да влезе в магазина на 15 лева, идва на задължително по-ниска цена. А българското е на същата цена с основателни причини, например заради късите партиди и защото производството му е скъпо. Има и друго – онзи, който прави милиони литри, просто е купил, ако щете, определените ресторанти, за да си осигури пазар. А ресторантьорите са недоволни, че нямат качествен консуматор на български вина в ресторантите. Как да имат? На места те убиват българските вина с надценки. Не може да слагат по 300 и 400% надценка на вино, както се случва по морето през лятото например – точно на места, където има възможност чужденци да пият и опознават българското вино, се слагат забранителни надценки!“

Вино-семейни истории

При тези силни индивидуалности на двамата винари човек неминуемо се пита как оцеляват в обърканата плетеница от семеен живот и работа.
„И е лошо, и е хубаво, споделя Наталия Гаджева. Наистина пренасяш негативи и служебни проблеми у дома. Но и радостите също – когато имаш повод за радост, можеш да я изживееш пълноценно. Обаче за жалост няма как служебните проблеми да не влияят на личните ни отношения. И вкъщи се караме поработа…“

„Но пък, като се приберем вкъщи, с такова удоволствие пием вино заедно – всякакво, не само наше“, засмива се г-н Стоев.
„Има и друго – знаеш, че можеш да разчиташ 100% на този човек. Колкото и да се разправяме, опората, която взаимно си оказваме, е много сериозна.“
„А и по-добре ли е да няма кой да те ядосва?“ Със своето отношение към живота и към работата си създателите на “Драгомир” не оставят и капка съмнение, че предстои да покажат още впечатляващи вина от световна класа. А тъй като и разговорите с тях са винаги интересни, оставаме с очакването да дегустираме, не след дълго, някой нов купаж на сладки приказки в новата им изба.

Подарете специална селекция вина на себе си или на любимите си хора

Изберете 6 или повече бутилки вино и вземете 12% отстъпка или подарете на любим човек бутилка вино в луксозна кутия

Още от нашите предложения вижте в "Подаръчни комплекти" и "Промо пакети"