Di Vino топ 10: Dragomir Rubin Reserva

Как се почувствахте, когато видяxте свое вино начело на класацията след всички години, в които сте били близо до успеxа, но никога номер едно?
Наталия Гаджева и Константин Стоев: Щастливи и удовлетворени. Щастливи, защото не вярваме да има човек, който работи и когато получи признание за работата си, да не се чувства щастлив. И удовлетворени не толкова заради себе си, а заради нашите приятели, почитатели, последователи, ако искате. Това е признание за всички тези хора, които през последните десет години бяха твърдо до нас, независимо през какви трудности и етапи на развитие преминавахме. Именно заради тях ние работим все по-сериозно, за да достигнем един своеобразен връх на качеството в нашите вина. Най-щастливи сме от факта, че именно Rubin Reserva на „Драгомир“ е виното на първо място. И не чак толкова, защото сме го произвели ние, а защото е от български сорт грозде. Вие добре знаете, че вече няколко години се опитваме да наблегнем и да работим с българските сортове. Видяхме реакцията на голяма част от хората, след като излезе класацията, и искаме да благодарим на всички, които ни поздравиха, които ни писаха, обадиха се или изпратиха съобщения и коментари в различните медии за това, че именно български сорт е победителят в класацията. Вижда се и от останалите в двайсетицата, че конкуренцията тази година беше на много високо ниво. Впрочем ние си направихме една вътрешна дегустация на вината в топ 20 и се убедихме, че качеството на българското вино е все по-високо и по-високо. Работата на българските енолози става все по-сериозна, което е предизвикателство за всички колеги!

Наталия Гаджева: Двамата с Константин винаги сме смятали, че когато спечелиш признание – било медал в международен конкурс или награда от национално състезание, това е отговорност за теб самия и трябва да го разглеждаш откъм сериозната, ангажиращата страна, тоест това те провокира да се доказваш, да си още по-сериозен в работата и естествено да защитиш отличието с повтаряне и надскачане на качеството във всяка следваща реколта. Единичните призове и награди не са показател за добре свършена работа. Без излишна скромност мога да кажа: това, че наше вино пет поредни години е в топ 10 на DiVino, е най-добрият показател за постоянство в качествата на нашите вина, тоест сега „Драгомир“ стана символ на качество.

Освен че (видимо) не сте се променили, помъдряxте ли за тези десет години, откакто имате винарско имение „Драгомир“, изобщо как се чувствате сега, след десет години като собственици и винари в България?
Наталия Гаджева и Константин Стоев: Е, и видимо сме се променили! Белите коси доказват, че десет години в един човешки живот не са никак малко. За винарството обаче те са и много, и малко. Много са, защото, като се обърнем назад и си припомним старта на проекта „Драгомир“ и последвалите опити и грешки, успехи и разочарования, открития и загуби, си даваме сметка, че е минало много време. Но вече може да се каже, че сме се ориентирали в посоката, в която искаме да вървим като стил и визия. От друга страна, десет години за виното са безкрайно малко, за да получиш всичко онова, към което се стремиш като професионалист. Винаги сме казвали, че винарството е бизнес за търпеливи хора, че понякога нещата може да се случат след няколко поколения. Не случайно най-добрите световни винарни са точно такива. Надяваме се, че някое от нашите деца или децата на нашите партньори ще продължат в посоката, в която ние сме тръгнали, защото бизнесът е изключително интересен, но труден и със сигурност не е добре да остава недовършен.

А как се чувстваме като винари в България? Струва ни се, че все по-добре. Радваме се, че с всеки изминал ден доверието в българското вино започва да се възстановява. Вярваме, че уверените стъпки, които и ние, и нашите колеги от другите винарски изби в страната правим, помагат това да се случи. Все повече ни е приятно да виждаме, че в голяма част от ресторантите преобладават местните български вина, все повече в магазините се правят презентации на български вина и продукти, все повече млади български винари с хъс и ентусиазъм започват да работят в нашите изби. С две думи, има светлина в тунела. Дано онази апатия и онова недоверие към българското, които преди години бяха завладели и пазара, и ресторантьорите, и колегите дори, останат в миналото. Твърдо сме се убедили, че ако човек си гледа добре работата, след време това ще се отрази положително върху всички. Накратко – в момента се чувстваме комфортно в България като работещи с вино, единствено може би ни трябват малко шанс и подкрепа от управляващите, които да разберат, че българското вино е имиджов продукт.

Какво си пожелавате за следващите десет години?
Наталия Гаджева и Константин Стоев: Освен да си пожелаем здраве за нас, за нашите приятели и семействата ни, си пожелаваме да произвеждаме и много здрави вина, а дали те ще бъдат добре оценявани и класирани е въпрос вече на органолептичната преценка на хората в дегустационната комисия. Но – съвсем сериозно – двете важни задачи, които ни предстоят през следващите години, са на първо място засаждането на масива ни в район, за който сме се убедили, че е онзи тероар, който търсихме, и на второ (но не по важност) – стартирането на избата ни.

В тази връзка бихме искали да споделим болката си като винари. Много сме разочаровани от хората, пишещи законите за виното у нас, и от класификацията им, че гроздето не е плод. Тоест една голяма част от вече започнати проекти няма да бъде финансирана (в частност и нашият) заради това, че гроздето бе обявено за „не-плод”. И в крайна сметка нямаме никакъв или имаме много малък шанс да получим финансова подкрепа. Надявам се всички онези хора, които се опитват да създават закони в България, да разберат, че виното освен бизнес е още и история, традиция, култура, имидж. Чрез една бутилка вино много хора могат да бъдат привлечени към страната, за да я опознаят и да отнесат със себе си частица от нея. Хубаво е да се даде шанс на такива проекти да бъдат реализирани. През следващите десет години наистина смятаме, че ни предстои доста сериозна работа. Надяваме се да създадем едно малко бижу в българската винарска промишленост и то да се превърне в предпочитано място за винен туризъм, за приятелски срещи и въобще за положителни емоции.

Разкажете ни повече за този рубин за лозето, за работата ви с този сорт, за бъдещите рубини, които искате да направите.
Константин Стоев: Този рубин го наблюдавам от млад технолог. Както аз, така и този лозов масив съзряхме (или пораснахме) заедно, за да създадем едно голямо вино. Целенасочено и умишлено години наред работим с това лозе. То вече е на почти 43 години и за пореден път се оказва, че в крайна сметка едно голямо вино (надяваме се и нашето да е такова) се ражда от „пораснали” лозя и от пораснали хора. Няма как да не се гордея, че постигнахме този връх точно с това лозе, защото аз съм го отглеждал като свое дете във всички години, през които съм работил като енолог (макар и с временни прекъсвания на наблюдението). Но от десет години всяка реколта правим вина от този масив и доста целенасочено работихме технологично, за да се постигне тази стилистика във виното. Надявам се всеки човек, който ще отвори бутилка от тази реколта (или предишни реколти) на нашия Рубин резерва, да изпита максимално удоволствие. Тогава сме си свършили работата.

СЪБИТИЕ 21.04.2021

Майсторски клас

Сравнителна дегустация на вина, съзрявали различно време в български и френски дъбови бъчви

ЗА ТЪРПЕНИЕТО НА ВИНОТО И ХОРАТА

Подарете специална селекция вина на себе си или на любимите си хора

Изберете 6 или повече бутилки вино и вземете 12% отстъпка или подарете на любим човек бутилка вино в луксозна кутия

Още от нашите предложения вижте в "Подаръчни комплекти" и "Промо пакети"