• Румен Радев посети Винарско имение в село Брестник

    Румен Радев посети Винарско имение в село Брестник

    “Ако България иска да бъде конкурентоспособна в динамична и сложна международна среда, тя трябва на държавно ниво да стимулира и инвестира в експортноориентирани технологии с висока добавена стойност.“ Това заяви президентът Румен Радев на срещата си през изминалата седмица с ръководството на „Милара Интернешънъл“.

    Българската компания се занимава с иновативни дейности, сред които производство и програмиране на роботи и дизайн и производство на електрически камион. Предприятието има 579 работници в цял свят, работи в Европа, Азия и САЩ и има над 130 клиенти, за които доставя най-различни компоненти, сред които най-голям дял заемат решенията за автоматизация за производители на специализирано оборудване.

    Държавният глава приветства напредъка на българската компания и обсъди с нейното ръководството потенциала за надграждане и развитие. Румен Радев отбеляза добрия пример на ръководството на предприятието да се развива, като инвестира в младите хора. Обща бе позицията, че у нас има хора с потенциал, чиито знания и опит могат да допринесат за възвръщането на позициите на България в сферата на роботиката, роботопроизводството и високите технологии.

    По-рано същия ден президентът посети и винарско имение в село Брестник, Община “Родопи“. Там Румен Радев разговаря с българските винопроизводители от компанията и се запозна с процеса на производство и иновативните методи, които съчетават френски и български технологии за подобряване на качеството на българските вина. Обсъдени бяха възможностите за развитие на отрасъла и утвърждаване на българските вина на международните пазари.

  • ArchDaily: Dragomir Winery Estate / Todor Obreshkov + ZOOM studio

    ArchDaily: Dragomir Winery Estate / Todor Obreshkov + ZOOM studio

    • Architects: Todor ObreshkovZOOM studio
    • Area: 2824 m²
    • Year: 2020
    • Photographs: Minko MinevViktoria Stancheva
    • Lead Architects: Todor Obreshkov, Plamen Todorov, Theodora Alexieva
    • Interior Design:Martin Vandov
    • Structural Engineer:Anastas Kolev , Angel Dimitrov
    • Hvac Engineer:Peter Slavov
    • Electrical Engineer:Bojan Grozdanov
    • Hydraulic Engineer:Albena Kaneva
    • Landscape Architect:Mirela Dimitrova-Douillard
    • Project Management:Gergana Tabakova
    • Client:Dragomir Winery Estate, Natalia Gadzheva and Konstantin Stoev
    • Site Development:Arseni Botusharov
    • City:Brestnik
    • Country:Bulgaria

    Text description provided by the architects. The winery and the designed landscape naturally merge with the existing terrain. The building faces the beautiful mountains on the South and a view of Plovdiv city to the North. It is an attractive accent – a symbol of the village and the whole area. The winery creates new jobs and attracts many visitors. It is of essential importance for the village revival.

    It is located in the village of Brestnik, on the road to the medieval Kuklenski Monastery. The zone around the winery had been for small, agricultural industries, surrounded by vineyards. To a large extent, the area appearance is preserved up today, although some parts have become now residential neighbourhoods. The property also houses an old wine cellar from the 1930s with parts later added until the early 1970s. It became clear that the old winery could not meet modern requirements for winemaking. The new winery had to be much smaller, suitable for the production of boutique wines. The construction of the new winery openly shows the entire technological process. The building is situated at the highest point of the plot. A future development foresees construction of an enoteca in the preserved basement of the old cellar, as well as sports facilities and 16 houses located in a park.

    Most of the winery built-up area is on underground and semi-underground levels. Levels difference in height is used as a technological advantage and allows a gravitation wine process. Satisfying wine production aims was not the only target. Visitors’ impressions were also essential for the design as different types of events happen – wine tastings, parties, festivities, presentations. From the outer entrance gallery, visitors are immersed in the specific atmosphere of a wine cellar. Along the walk, the guest could closely observe from above the production process through the large glass galleries.

    The fermentation hall whit its stainless steel tanks and the barrel cellar are spacious large and high rooms. The office of the oenologists looks over the fermentation hall and helps the supervision. The tasting room bends over both the entrance gallery and the shop. It has a view over the barrels and the fermentation hall indoors and outwards to Plovdiv Seven Hills in the far distance. The city of Plovdiv was the European Capital of Culture of 2019.

    The two levels volume of the winery follows the main geographical directions. Viewed from north to south, the elongated northern facade is projected under the silhouette of the mountain hills. Much of the external walls are revetted with dark basalt stone, which emphasizes the volumes of beton brut. The construction of the building is reinforced concrete. The fermentation hall is 16.80 m wide and 7.10 m high. The floors are washed often therefore they are mostly made of high-quality polished concrete, easy to maintain. The walls in technological rooms are raw concrete enhance the modern industrial look of the building. Wooden panelling is used in the tasting room, and in the offices. Large glazing closes the galleries to the voids.

  • Винарско имение Драгомир и неговата архитектура

    Винарско имение Драгомир и неговата архитектура

    Ето какво споделиха и стопаните на Драгомир Наталия Гаджева и Косьо Стоев за работата си с архитектите:
    С арх. Тодор Обрешков и с екипа на ZOOМ studio се работи много лесно, защото си говорим на един език. Те имат опит в създаване на винарски проекти и след като им подадохме ясно задание, касаещо технологията, а оттам каква да бъде и визията на сградата, мислим, че постигнахме това, което целяхме. Нашите вина са технологично много прецизно произведени, с ясна строга линия. И трябваше сградата, която ще е техният дом, да им съответства. Радваме се, че макар и в тази трудна за всички година вече прекрачихме прага на новия си дом и сме много доволни от съвместната ни работа с архитектурния екип.

    Всеки следващ проект да им харесва и да ги удовлетворява повече от предишните – такова е желанието и на Тодор Обрешков, и на Теодора Алексиева. С Драгомир това се е случило! Пожелаваме им да се чувстват отново така удовлетворени и когато бъде завършен следващият проект на винарна, върху който работят сега – в Долината на Струма, до Мелник, в село Лозеница – красиво място със зашеметяващи гледки към Пирин, Алиботуш и Беласица.

    Кратка извадка от професионалното архитектурно описание на проекта

    NB Нищо не може да замени личната обиколка на избата с дегустация за финал!

    Основният обем на избата е на две нива, правоъгълен, ориентиран според чистите географски посоки. Дългите фасади са на север и на юг, а късите – на изток и на запад. Избата е разположена в най-южната обособена част на имота, която е и най-извисена, с широк обзор към Пловдив. Погледната от север на юг, издължената северна фасада се проектира под силуета на планинските хълмове и представлява своеобразен екран за бъдещата зона, определена за изграждане на 16 еднофамилни къщи, клуб и малък спортен център, като фон, прикриващ нелицеприятните близки гледки с грозни бивши стопански постройки през улицата горе от юг.
    От самото начало стремежът беше обликът и характерът на строежа на новата винарна да отразяват и показват откровено и честно същността на технологичното производство при провеждане докрай на основния принцип – органично вписване в релефа на терена. Резултатът е цялостен функционално разнообразен ансамбъл, облагородяващ обкръжаващата околна среда и най-вече природните дадености на ландшафта на селските покрайнини. Голяма част от действителната разгъната застроена площ е на подземни и полуподземни нива. При това категорично се запазва водещата идея при строежа да бъде използвана денивелацията. Наклонът на терена предполага стъпаловидното развитие на застрояването. Разликата в нивата, използвана като технологично предимство, дава възможност за гравитачно протичане на винарския процес. От енологична гледна точка гравитачният път на гроздето и виното е класически изпитан прийом, а вкопаването в терена осигурява типичен за винарските изби вътрешен микроклимат, благоприятен за направата на добро вино с нисък разход на енергия. Поставени дълбоко в терена, големите избени помещения не смущават с обемното си въздействие парковата среда и близките квартали на селото с жилищни и вилни постройки. Така са удовлетворени изискванията на енолозите, а производственият корпус, вкопан в ската, прикрито се сгушва в гънките на терена, без да дразни очите…

  • Семейство „Драгомир“

    за силата на търпението и пътя на виното

    Семейство „Драгомир“

    Във виното, ако успееш да обвържеш елегантност и мощ в едно в хармонично равновесие, ето това е – става запомнящо се, интригуващо, носи вдъхновение, кара те да мислиш за него. Такива са вината на „Драгомир“ и ако е вярно, че при малките производства виното изразява характера на създателите си, то това важи за Наталия Гаджева и Константин Стоев и техните вина в пълна степен. Който познава това семейство винари, а те са добре известни в бранша, също и сред ресторантьорите и ценителите, ще се съгласи, че едни и същи думи могат да охарактеризират както тях самите, така и на вината им: жизнерадостни и енергични, силни и открити, елегантни и в н еизменна хармония.

    Драгомир“ също се причислява към микровинарните, особено що се отнася до грижите към всеки литър вино и към всеки детайл по пътя му от лозята до магазина или ресторанта. Съвсем закономерно Dragomir Reserva попадна три поредни години в първата петица на DiVino топ 10 и е едниственото присъстващо в десятката на четирите класации досега. Тъй като тук представяме винарското имение и неговите създатели лично и по-подробно, те не фигурират сред останалата плеяда от микропроизводители, въпреки че са част от нея.
    „В малкия мащаб на производство за литъра вино ти е по-милно и се чувстваш длъжен да го направиш на колкото се може по-добро ниво“, вярва Константин.
    Просторната дегустационна зала и офисът на фирмата, както и производственото хале и помещенията за отлежаване се намират в самия Пловдив на лесно и удобно място южно от центъра, на „Кукленско шосе“. През август при тях работата не стихва: оформят резерва 2013 от каберне и мерло, за пръв път бутилират самостоятелно два single barrels, Karisma шардоне 2014 чака да бъде бутилирано, подготвят частни поръчки за клиенти…

    След 25 години в занаята двамата са не просто умели и всеотдайни енолози,те са институция в българските винарски и ценителски среди. И още – талантливи просветители и обучители във винената култура у нас. Наталия и Константин вероятно са запалили интереса и ентусиазма на стотици ценители и ресторантьори, защото не само знаят как да правят добри вина, а познават виното, умеят да разказват за него и знаят как и с какво е подходящо да се предлага.

    След близо 10 години
    През 2016 „Драгомир“ ще навърши 10 години, а Наталия и Константин, които с любов създават вино след вино, макар и още твърде млади, започват да си мечтаят синовете им, или поне единият от двамата, да продължат един ден започнатото от тях. Големият, Димитър, въпреки че помага във винарната през свободното си време, е студент по стоматология. Малкият обаче, 10-годишният Михаил, засега, подчертават баща му и майка му, се интересува от винарството и дава признаци, че му се удава – има нос и се случва да открие безотказно слабо доловима тапа, което буди закономерна гордост у родителите му.

    Нормално е желанието да пребъде започнатото и постигнато от теб. Още повече че 10 години, макар и за един човешки живот да не са малко, за един винарски бранд са нищо, както казва Константин. „Характерът на производството е такъв, че иска време, добавя Наталия. И Константин е прав, наистина ще е добре някой да продължи след нас, защото е изключително труден бизнес. Вече имаме история зад гърба си, но за винар- ството това е просто капка в морето. Повечето успешни винарни по света са със стотици години история. Няма как за кратко време да направиш бум и всички да те знаят. Но от друга гледна точка това е интересното, че имаш още много да дерзаеш.“
    Затова и ключът към успеха през последните години по нейните думи е търпението – търпение и премерени, макар и понякога мъчително бавни, крачки, но във вярната посока. Сред обозримите планове на Константин и Наталия са собствени лозя от 320 дка в района на Симеоновград – част от по-голям масив, който ще делят с други техни колеги микропроизводители. „Той е с прекрасно южно-югозападно изложение и сме планирали да засадим на него рубин, сира, пти вердо, каберне совиньон, мерло и може би малко мавруд“, разказва с удоволствие Константин – той поначало предпочита работата в лозята и избата, оставяйки Наталия умело да води маркетинга и всички дейности около „Драгомир“, изискващи нейната общителност и обаяние.

    Толкова разнообразни и интересни вина…

    Семейство „Драгомир“ станаха известни с целенасочената си работа с местни сортове, важна част от философията им във винарството. Вината им се продават основно в ресторантите, в някои специализирани магазини и на частни клиенти в чужбина, а във всяко вино, което излиза извън България, задължително има български сорт.
    „Изобщо вече 70% от вината ни са с български сортове, казва Наталия, което е нормално – по какъв начин може да се идентифицира една винарска страна, ако не с онова, което е специфично за нейната територия? И аз, и Константин сме твърдо убедени, че трябва да се работи с местни сортове. Не само ние, доста колеги са на това мнание. Неотдавна имахме дегустация с едни американци и те споделиха, че пазарът в световен мащаб се обръща към новото, към интересното и специфичното, към експериментите. Българите сме традиционалисти като консуматори и по-скоро обичаме да поръчваме и купуваме, каквото познаваме добре. Но ако пиеш цял живот каберне совиньон и совиньон блан, как ще разбереш, че има толкова други добри и интересни вина?“
    „Доволни сме, че в последните години успяхме да наложим българския сорт рубин, продължава Константин. (Dragomir Reserva Rubin е със забележи телна изява на тероара, едно от вината, които най-добре показват новото лице на българското вино – бел. ред.) Предложихме и интересен млад мавруд в стил, който показва характера на лозето, 12-годишно, в Белащица. Вече използваме този мавруд за червената Sarva в купаж с мерло, а ако преценим, че си заслужава, ще го пуснем и самостоятелно. А идеята ни за белите сортове е да наложим димята, който според нас има добър потенциал, но да го предложим в различни стилове. Затова направихме в експериментални количества и десертен димят късен гроздобер – още не сме го пуснали на пазара, но вече е бутилиран.“

    „Засега сме твърдо на шардоне и димят от белите сортове, допълва Наталия. Когато една винарна прави лимитирани партиди, не може да се разпилява. Или трябва да се концентрира и да надраства качеството, или ако увеличава количеството, вече може да си позволи и нови сортове. Всички са полудели за совиньон блан и ние знаем, че е изключително маркетингово вино, но Константин е като магаре на мост – казва, че докато не намерим совиньон блан с качество, позволяващо да направим виното, за което да кажем „ето совиньон блана на „Драгомир“, няма да се захващаме. Аз също съм убедена, че това е пътят – всеки технологичен екип и всяка винарна трябва да намери специфичните продукти, които да й дават самоличност и да я правят разпознаваема.“ Над 90% от вината на „Драгомир“ са купажи – на базата на своя опит и безбройните дегустации Константин и Наталия нямат съмнения, че хармонията на виното, балансът и комплексността се оформят по-добре в купаж, при комбиниране на сортове. Димятът например, деликатен, цветист, ненатрапчив, с лека пикантна горчивина накрая, дава ефирност на шардонето и го облекчава.

    „Испания сега е прочута със своето вердехо, но през 2006 в една от интересните изби в Кастиля Ла Манча ни казаха, че доскоро са го продавали със совиньон блан, който отначало преобладавал, припомня Константин. После го намалили на 50%, докато постепенно успели да наложат сортови вина от вердехо. Отнело им 10 – 15 години. Ние така се опитваме да налагаме димята. Сега вече сме с около 30 – 35% димят в белите купажи.“
    Онези винолюбители, които от няколко години познават добре „Драгомир“ и са се доверили на техните вина, с интерес и удоволствие следят как стилът отива във все по-фината и елегантна гама и изобщо как качеството постоянно расте. Това се отнася и за много от другите внимателни и амбициозни български производители. Но, както казва Наталия Гаджева.
    Има нужда от доверие!
    Нали знаете колко трудно ще накарате французин да пие испанско вино или италианец – австрийско? Е, с българите не е така. „Скоро пак чухме коментари от ресторантьори, че консуматорите се плашат от непознатите вина, най-вече от български сортове, обяснява Наталия. Ако са готови да експериментират, то ще е с пино гриджо, което опитват за пръв път, но не и с димят. Пино гриджото им звучи по-модерно и по-атрактивно, а пък димятът, щом е български, няма да е хубав. Този манталитет е изпитание за издръжливостта ни – нашата и на колегите. Кога ли ще се пречупи мирогледът на българския потребител, за да каже „аз ще пия оттук нататък качествени български вина.“
    „Двайсет и пет години работим в бранша, разпалва се и Константин, от близо 10 години имаме „Драгомир“ и мога да твърдя, че сега вината, които се създават и се правят в България, са много по-зрели, оформени, елегантни, въобще от много по-висока класа. Не говоря за нас, а изобщо в България. Лозята са супер, стават все по-добри. Ето вече 15-16 години имаме лозя, които заприличват на добре гледанителозя във френски шата и други места по света. И вината започват да стават все по-добри и по-добри – това е рутина, опит, много колеги пътуват в чужбина, правят гроздобери, сверяват мерници, заимстват положителното. Няма как това да не се отрази благотворно.“

    Наталия и Константин поддържат приятелство с много от колегите си винари, с които се подкрепят взаимно, както и взаимно се радват на добрите си вина. Защото не само имат общи интереси, те са една общност – доверието у потребителите се изгражда от постоянното и покачващо се качество на всички…

    Липсата на политика също е политика

    „Но лошото е, че държавната политика за стимулиране на българските производители е НУЛА, продължава да се гневи Наталия. Не можеш да си позволиш на този изключително ограничен пазар, какъвто е българският, да няма абсолютно никакви рестриктивни мерки за внос на вино!
    Продукт, който е с нулева акцизна ставка… Става въпрос за отрасъл, който години наред е бил лицето на тази държава и който въпреки спънките се развива с все по-добри темпове. Толкова много хора решиха не само да произвеждат вино, а и да развиват винен туризъм – светът на българското вино да е късчето спомен, което всеки чужденец да отнесе в собствената си държава. И когато имаш шанс да направиш този отрасъл имиджов и проспериращ, допускаш една неправилна политика и правиш абсолютен дъмпинг, дори и на цените, с които българските винари се опитват да се утвърдят.

    Известно е, че така се създава конфликт между производители и потребители. Клиентите казват: „Как да пия българското вино за 15 лева, като за 15 ще пия новозеландско.“ Обаче новозеландското, за да влезе в магазина на 15 лева, идва на задължително по-ниска цена. А българското е на същата цена с основателни причини, например заради късите партиди и защото производството му е скъпо. Има и друго – онзи, който прави милиони литри, просто е купил, ако щете, определените ресторанти, за да си осигури пазар. А ресторантьорите са недоволни, че нямат качествен консуматор на български вина в ресторантите. Как да имат? На места те убиват българските вина с надценки. Не може да слагат по 300 и 400% надценка на вино, както се случва по морето през лятото например – точно на места, където има възможност чужденци да пият и опознават българското вино, се слагат забранителни надценки!“

    Вино-семейни истории

    При тези силни индивидуалности на двамата винари човек неминуемо се пита как оцеляват в обърканата плетеница от семеен живот и работа.
    „И е лошо, и е хубаво, споделя Наталия Гаджева. Наистина пренасяш негативи и служебни проблеми у дома. Но и радостите също – когато имаш повод за радост, можеш да я изживееш пълноценно. Обаче за жалост няма как служебните проблеми да не влияят на личните ни отношения. И вкъщи се караме поработа…“

    „Но пък, като се приберем вкъщи, с такова удоволствие пием вино заедно – всякакво, не само наше“, засмива се г-н Стоев.
    „Има и друго – знаеш, че можеш да разчиташ 100% на този човек. Колкото и да се разправяме, опората, която взаимно си оказваме, е много сериозна.“
    „А и по-добре ли е да няма кой да те ядосва?“ Със своето отношение към живота и към работата си създателите на “Драгомир” не оставят и капка съмнение, че предстои да покажат още впечатляващи вина от световна класа. А тъй като и разговорите с тях са винаги интересни, оставаме с очакването да дегустираме, не след дълго, някой нов купаж на сладки приказки в новата им изба.

  • Di Vino топ 10: 1-во място – Dragomir Rubin Reserva

    Di Vino топ 10: Dragomir Rubin Reserva

    Как се почувствахте, когато видяxте свое вино начело на класацията след всички години, в които сте били близо до успеxа, но никога номер едно?
    Наталия Гаджева и Константин Стоев: Щастливи и удовлетворени. Щастливи, защото не вярваме да има човек, който работи и когато получи признание за работата си, да не се чувства щастлив. И удовлетворени не толкова заради себе си, а заради нашите приятели, почитатели, последователи, ако искате. Това е признание за всички тези хора, които през последните десет години бяха твърдо до нас, независимо през какви трудности и етапи на развитие преминавахме. Именно заради тях ние работим все по-сериозно, за да достигнем един своеобразен връх на качеството в нашите вина. Най-щастливи сме от факта, че именно Rubin Reserva на „Драгомир“ е виното на първо място. И не чак толкова, защото сме го произвели ние, а защото е от български сорт грозде. Вие добре знаете, че вече няколко години се опитваме да наблегнем и да работим с българските сортове. Видяхме реакцията на голяма част от хората, след като излезе класацията, и искаме да благодарим на всички, които ни поздравиха, които ни писаха, обадиха се или изпратиха съобщения и коментари в различните медии за това, че именно български сорт е победителят в класацията. Вижда се и от останалите в двайсетицата, че конкуренцията тази година беше на много високо ниво. Впрочем ние си направихме една вътрешна дегустация на вината в топ 20 и се убедихме, че качеството на българското вино е все по-високо и по-високо. Работата на българските енолози става все по-сериозна, което е предизвикателство за всички колеги!

    Наталия Гаджева: Двамата с Константин винаги сме смятали, че когато спечелиш признание – било медал в международен конкурс или награда от национално състезание, това е отговорност за теб самия и трябва да го разглеждаш откъм сериозната, ангажиращата страна, тоест това те провокира да се доказваш, да си още по-сериозен в работата и естествено да защитиш отличието с повтаряне и надскачане на качеството във всяка следваща реколта. Единичните призове и награди не са показател за добре свършена работа. Без излишна скромност мога да кажа: това, че наше вино пет поредни години е в топ 10 на DiVino, е най-добрият показател за постоянство в качествата на нашите вина, тоест сега „Драгомир“ стана символ на качество.

    Освен че (видимо) не сте се променили, помъдряxте ли за тези десет години, откакто имате винарско имение „Драгомир“, изобщо как се чувствате сега, след десет години като собственици и винари в България?
    Наталия Гаджева и Константин Стоев: Е, и видимо сме се променили! Белите коси доказват, че десет години в един човешки живот не са никак малко. За винарството обаче те са и много, и малко. Много са, защото, като се обърнем назад и си припомним старта на проекта „Драгомир“ и последвалите опити и грешки, успехи и разочарования, открития и загуби, си даваме сметка, че е минало много време. Но вече може да се каже, че сме се ориентирали в посоката, в която искаме да вървим като стил и визия. От друга страна, десет години за виното са безкрайно малко, за да получиш всичко онова, към което се стремиш като професионалист. Винаги сме казвали, че винарството е бизнес за търпеливи хора, че понякога нещата може да се случат след няколко поколения. Не случайно най-добрите световни винарни са точно такива. Надяваме се, че някое от нашите деца или децата на нашите партньори ще продължат в посоката, в която ние сме тръгнали, защото бизнесът е изключително интересен, но труден и със сигурност не е добре да остава недовършен.

    А как се чувстваме като винари в България? Струва ни се, че все по-добре. Радваме се, че с всеки изминал ден доверието в българското вино започва да се възстановява. Вярваме, че уверените стъпки, които и ние, и нашите колеги от другите винарски изби в страната правим, помагат това да се случи. Все повече ни е приятно да виждаме, че в голяма част от ресторантите преобладават местните български вина, все повече в магазините се правят презентации на български вина и продукти, все повече млади български винари с хъс и ентусиазъм започват да работят в нашите изби. С две думи, има светлина в тунела. Дано онази апатия и онова недоверие към българското, които преди години бяха завладели и пазара, и ресторантьорите, и колегите дори, останат в миналото. Твърдо сме се убедили, че ако човек си гледа добре работата, след време това ще се отрази положително върху всички. Накратко – в момента се чувстваме комфортно в България като работещи с вино, единствено може би ни трябват малко шанс и подкрепа от управляващите, които да разберат, че българското вино е имиджов продукт.

    Какво си пожелавате за следващите десет години?
    Наталия Гаджева и Константин Стоев: Освен да си пожелаем здраве за нас, за нашите приятели и семействата ни, си пожелаваме да произвеждаме и много здрави вина, а дали те ще бъдат добре оценявани и класирани е въпрос вече на органолептичната преценка на хората в дегустационната комисия. Но – съвсем сериозно – двете важни задачи, които ни предстоят през следващите години, са на първо място засаждането на масива ни в район, за който сме се убедили, че е онзи тероар, който търсихме, и на второ (но не по важност) – стартирането на избата ни.

    В тази връзка бихме искали да споделим болката си като винари. Много сме разочаровани от хората, пишещи законите за виното у нас, и от класификацията им, че гроздето не е плод. Тоест една голяма част от вече започнати проекти няма да бъде финансирана (в частност и нашият) заради това, че гроздето бе обявено за „не-плод“. И в крайна сметка нямаме никакъв или имаме много малък шанс да получим финансова подкрепа. Надявам се всички онези хора, които се опитват да създават закони в България, да разберат, че виното освен бизнес е още и история, традиция, култура, имидж. Чрез една бутилка вино много хора могат да бъдат привлечени към страната, за да я опознаят и да отнесат със себе си частица от нея. Хубаво е да се даде шанс на такива проекти да бъдат реализирани. През следващите десет години наистина смятаме, че ни предстои доста сериозна работа. Надяваме се да създадем едно малко бижу в българската винарска промишленост и то да се превърне в предпочитано място за винен туризъм, за приятелски срещи и въобще за положителни емоции.

    Разкажете ни повече за този рубин за лозето, за работата ви с този сорт, за бъдещите рубини, които искате да направите.
    Константин Стоев: Този рубин го наблюдавам от млад технолог. Както аз, така и този лозов масив съзряхме (или пораснахме) заедно, за да създадем едно голямо вино. Целенасочено и умишлено години наред работим с това лозе. То вече е на почти 43 години и за пореден път се оказва, че в крайна сметка едно голямо вино (надяваме се и нашето да е такова) се ражда от „пораснали“ лозя и от пораснали хора. Няма как да не се гордея, че постигнахме този връх точно с това лозе, защото аз съм го отглеждал като свое дете във всички години, през които съм работил като енолог (макар и с временни прекъсвания на наблюдението). Но от десет години всяка реколта правим вина от този масив и доста целенасочено работихме технологично, за да се постигне тази стилистика във виното. Надявам се всеки човек, който ще отвори бутилка от тази реколта (или предишни реколти) на нашия Рубин резерва, да изпита максимално удоволствие. Тогава сме си свършили работата.

  • МИСИЯ БЪЛГАРСКО ВИНО: Наталия Гаджева

    7 момента на 7 личности заели се с МИСИЯ БЪЛГАРСКО ВИНО: Наталия Гаджева, ВИ Драгомир

    Продължаваме да ви срещаме с интересни и значими за българското вино личности, които успешно и много лично са се заели да изпълняват „МИСИЯ БЪЛГАРСКО ВИНО“. Постарахме се да изберем разнообразни личности – българи от различни сфери ( енолози, маркетолози, дизайнери, блогъри…), обединени от виното, което често самите те наричат „другата ми любов“. И пак стигнахме до любовта, няма как особено през Февруари.

    Това са седем българи, които намират във виното „нещото“, което определя и движи техния живот ( а нашия прави по-интересен и вкусен) – удоволетворение, емоция, свобода, страст и положителна енергия. Всеки един от седмината заели се с „ МИСИЯ БЪЛГАРСКО ВИНО“ се съгласи да сподели 7 истински момента, в които виното е главен герой и движеща сила. Вярваме, че ще откриете много положителна енергия, която тези прекрасни личности носят, гордеят се с избора си, заразяват с ентусиазъм и вино всички около себе си. А ние, споделяйки ги вярваме, че ще докоснем повече от вас, а кой знае може и вие да станете част от „МИСИЯ БЪЛГАРСКО ВИНО“ и гордо да бъдете посланници на българското вино! Ще публикуваме техните моменти всеки ден до 14 февруари – денят на лозаря и винаря (колкото и да не го приемаме и денят на любовта, но нали е празник)!

    Налейте си чаша хубаво българско вино и им се насладете. Четиво за 5 мин!

    Днес ви представяме Наталия Гаджева!

    Наталия Гаджева или другото лице на „Драгомир“ ( Винарско имение “Драгомир“), макар че не е сама в този проект, а заедно с Константин Стоев ( неин съпруг и технолог на избата), избрахме и поканихме нея да сподели своите моменти. Когато за първи път срещнете Наталия Гаджева, тя остава впечатлението на човек с железен характер ( мъжко момиче), за който няма невъзможни неща. А всъщност тя е изключително емоционален и чувствителен човек, винаги усмихната и готова на всичко щом мисията е „Българско вино“ по един елегантен начин, както само една жена го може. Очарова с нестихващия си ентусиазъм и устременост, вярва в положителната промяна на качеството на българските вина и работи в посоката те да бъдат оценени достойно навсякъде по света. Sarva, Karizma, Pitos са имената на техните вина, които издават прецизност и отдаденост до безкрайност, които носят само наслада на тях и на нас…отпивайки от тях.

    МОМЕНТЪТ, В КОЙТО ПРЕДСТАВЯШ НАЙ-НОВОТО ВИ ВИНО …
    …Очаквам го с голямо нетърпение, защото знам, колко много работа е била положена преди да се стигне до този момент и колко много хора зависят от това представяне. В повечето случай няколко години, сериозен труд и на полето и във винарната. Припомням си всички детайли около създаването на виното и разказвам най- увлекателната история … Този за момент е един от най- съществените от маркетингова гледна точна, защото каквото кажеш за виното, това ще се знае и помни.

    МОМЕНТЪТ, В КОЙТО НАМИРАШ СКИРТОТО ЛИЦЕ НА ДУМИТЕ В ТВОЕТО ВИНО…
    …Винаги когато дегустирам или консумирам наше вино, то ми разказва историята си с вкуса си и понеже тази история я пишем заедно с него, то повярвайте ми често си говоря „сама“ т.е с виното. Освен това виното усеща и настроението ти – когато си усмихнат и то е вкусно и ти харесва, но когато си намръщен – тогава по- добре не пий вино – особено твое …….

    ММОМЕНТЪТ, В КОЙТО ИЗБРА ВИНОТО ЗА ТВОЯ ПРОФЕСИЯ, ЛЮБОВ И СТРАСТ…
    …Завършвайки Техникума по електротехника в Пловдив, твърдо бях решила, че искам да имам повече творчество в бъдещата ми професия. Средното ми образование ми помогна много , но съм щастлива , че продължих в насока – технология на виното. Беше спонтанно решение, желание от раз, но винаги ще бъда благодарна на този момент, защото за мен работата с виното е повече от професия, тя е моят живот и моята голяма страст…..Сега вече 24 години по- късно по никакъв начин не мога да си представя живота ми без виното…..

    МОМЕНТЪТ, В КОЙТО РАЗБРА, ЧЕ ИСКАШ ДА БЪДЕШ ТЕХНОЛОГ …
    … Правилен въпрос, защото избирането на специалността в Университета не винаги значи , че ще работиш професията, която си завършил. Още от първият ми работен ден, въпреки, че не бях назначена като технолог очаквах мига , в който ще направя първото си вино и той дойде само няколко месеца по- късно, защото от трима технолози в избата, останах сама. В този пръв за мен гроздобер със средна продължителност на работния ден 15-16 часа вече знаех, че духа на ферментиращото грозде е влязъл много, много сериозно в мен…..Огромната опашка от чакащи камиони с грозде, шума на гроздомелачките, тракането на помпите, аромата на прясно смачкано грозде, безбройните оси и пчели около теб…., първото опитване на ферментираща мъст… , първото твое вино, всичко това е магия, която очаквам всяка есен….А готово вино – то е най- впечатляващата приказка, която можеш да разкажеш….

    МОМЕНТЪТ, В КОЙТО НЕ СИ ЛЯГАШ, ЗА ДА ДОВЪРШИШ НЯКОЕ ВИНО…
    … Като истински козирог с перфектна организация на работния ден мога да кажа , че няма такъв момент или ако се случи купажът да не се получава в този ден – ще го пробвам отново на следващия, защото знам, че има дни , в които не се случват нещата и няма смисъл да се мъчиш…Освен това при нас работата е толко добре планирана , че има време за всичко….

    МОМЕНТЪТ, В КОЙТО МУЗАТА ТИ ВРЪЗВА ТЕНЕКИЯ ( И НЕМОЖЕШ ДА РЕШИШ КАКВО ДА ПРАВИШ С ВИНОТО) …
    …Изчаквам музата да мине на друга вълна и тогава я яхвам отново….., но през това време не спирам да мисля по въпроса. Освен това старо винарско правило е, че може от две хубави вина да не направиш един хубав общ купаж. Взимаш нови проби и започваш отново. То това е хубавото на нашата професия, че все имаш оправдание – „защо пак дегустираш“- „ ами музата ми върза тенекия“…..

    МОМЕНТЪТ, В КОЙТО СИ КАЗВАШ „ ДОБРЕ, ЧЕ СТАНАХ ЕНОЛОГ, А НЕ …“
    … Всеки един момент, в който ми се обаждат хора, за да ми благодарят за невероятните емоции, които са имали с нашите вина……или моментите, в който виждаш задоволството в очите на хората пред теб, когато помирисват или опитват виното ни….Това са моменти, в които дори мога да се разплача….. и съм го правила….

  • Бакхус: Случаят Винарско имение „Драгомир“

    Всички в България са чували за вината на „Драгомир“. Тези, които са ги пили обаче, не са толкова много. А още по-малко познават нещо повече от най-известния етикет, Каризма. Изключително в ресторантите с амбициозни винени листи, тук-там по рафтовете на бутици за вина, и толкова.

    Една причина за това са едва шейсетте хиляди бутилки, които винарната произвежда годишно. (За сравнение, „Санта Сара“ прави триста хиляди, „Едоардо Миролио“ – милион и двеста хиляди). Сериите на всяко от вината са лимитирани до хиляда и петстотин, четири, седем, най-много до осем хиляди бутилки от реколта.

    Друго обяснение може да се търси в намерения и стратегии, които стоят зад надписа срещу бранда Питос в сайта на избата: „Виното е предназначено само за ресторанти и колекционери“.

    Според Иван Манахилов, байър на специализираната верига магазини за вино Casavino, винарско имение „Драгомир“ се отличава съществено от други нови винарни с това, че „не е основен бизнес на собствениците и това им позволява да работят „непазарно“ – в смисъл, че работят върху собствен стил и са малко по-артистични от други, които са бизнес ориентирани“. С други думи, избата е в красивата ситуация да мисли за изкуство, а не за пари. Самите собственици биха прецизирали някои детайли в такова заключение, и все пак то добре описва позицията на тяхната сред останалите изби.

    Но това не е единственото отличие на „Драгомир“ от останалите. Когато преди седем-осем години идеята да се правят класни вина, с разпознаваеми марки, започва да се разпространява сред българските винари, те бързо се изправят пред един всеобщ и критичен проблем – недостига на грозде с постоянно качество. Тогава близо 90% от тях решават да засадят собствени лозя. Винарско имение „Драгомир“, създадено през 2006 г., прави точно обратното. Избира да не засажда.

    Идеята на неговите собственици, Наталия Гаджева и Константин Стоев, е да изработят продукт, който да покаже новото лице на българското вино, както обясняват самите те. За целта те зачертават възможността да създават лозя към избата – без колебания тогава, и без съжаления сега. Спират се на алтернативно решение, което според тях е по-адекватно на намеренията им да създадат бутикова изба. Сключват договор със собственик на 1500 (днес 1900) декара лозя в Горно Белево, до Чирпан, и отглеждането на гроздето там става с тяхно участие от първия до последния годишен процес. Това им дава и контрол върху суровината, и свободата да изберат само онази част от нея, която им се струва подходяща за техните вина. „В момента считаме позицията си за по-изгодна затова, че не се налага да обработваме 100 процента гроздето, което произвеждаме“, казва Константин Стоев.

    Някои от най-класните български вина – например много от високия клас на „Домейн Бойар“, се правят по подобен начин, от най-доброто грозде, което технолозите успяват да си осигурят от външни производители. Но един от факторите, които правят това възможно за тях, е техният мащаб, позицията на голям изкупвач. За микро изба като „Драгомир“ изборът на Наталия Гаджева и Константин Стоев е не само простото решение, но и единственото по мярка на техните бутикови намерения.

    В момента цялата изба се намира в една от старите полу-индустриални, полу-административни зони на Пловдив, на „Кукленско шосе“: елегантен салон за дегустации, срещи, и дори вечери (според Наталия Гаджева – изключително сполучливи), едно по-голямо помещение за винификация, две по-малки – за съзряване на виното в бъчви , и една хладилна камера, която сменя функциите си според момента от производствения цикъл- от охлаждане на гроздето преди ферментация до ползването и като камера за ферментация на белите бъчви и розето.

    Идеята за разширяване, за собствено лозе, съществува в бъдещето. Но до момента, в който е време тя да се осъществи, винарското имение изглежда ще е натрупало успех и разпознаваемост със сегашната формула. Така новата изба няма да е дръзка инвестиция, и, това, което е по-важното за ценителите – няма да се превърне в причина за компромиси в качеството. Капацитетът ще е малко по-голям от сегашния, но с „много място за всичко“, и планът съществува още от създаването на винарната, която е и кръстена на името на село Драгомир, където имението ще се строи – в случай, че у някого се зародят съмнения за импровизирани планове, вдъхновени от бързия успех.

    Колкото повече човек се вглежда в работата на Наталия Гаджева и Константин Стоев, толкова по-добре вижда, че тя тече като монолитна мисъл. Като предварително начертан план. „Това са двама души, които много добре знаят какво искат, накъде вървят. И те със сигурност ще стигнат там, накъдето са тръгнали, защото работят здраво“, казва за тях собственикът на пловдивския ресторант „Хеброс“ Георги Ташев.

    На самите Наталия и Константин нещата може и да не са им изглеждали точно така. Подобно на всички други хора, те сигурно също са се колебали и са търсили. Но явно са взимали своите решения по последователен начин, така че професионалният път и на двама им изглежда като че от край време насочен към една и съща, обща цел. Преди да основат своята винарна, Наталия е работила във „Ветрен“, „Брестник“ и „Загрей“. Константин, на свой ред, в „Перущица“, „Брестник“, „Менада“, „Сакар“ и „Катаржина“. Когато стигат до момента да основат своя проект, те вече имат опит с различни сортове и обеми. Натрупали са професионализъм, който според енолога на Енотека Уно Венцислав Любенов, е причина при тях да „не се получава обичайното търкане между собственици, искащи бърза печалба, и технолози, опитващи се да си вършат работата, но постоянно намиращи се под напрежение да дадат бързи резултати.“ Двамата си дават ясно сметка за две неща: колко точно внимание и усилия изисква доброто качество, и че не можеш да си масов производител, и да поддържаш последователно това добро качество.

    „Спряхме се на масива, след като вече бяхме експериментирали на него – отгледали различни сортове,“ казва Константин Стоев. Микровинификацията, с изключителната лимитираност на сериите, позволява и много внимание към всеки детайл. По отношение на гроздето то се изразява в това, че избата третира клоновете на сортовете отделно, и ги използва поотделно за различните вина. Работи с международно популярните мерло, каберне совинон, сира, темпранийо, с българските рубин и мавруд, с шардоне при белите.

    Технологично, цялото производство се състои от малки, прецизни операции. „Още от брането вече е известно за какво ще използваме съответното количество грозде и на каква схема на обработка ще бъде подложено то“, казва Константин Стоев. Брането е ръчно,като първия подбор е още на лозето, доставката в избата е с хладилен камион. Най-рано се събира гроздето за розето – 15 дни преди очакваната дата на основния гроздобер, за да се подсигури по- добра кондиция на суровината за този вид вино. Датата на основния гроздобер зависи от реколтата, като най- късно ( в края на ноември) се бере маврудът за десертното вино.

    Да се очертае и представи лицето на новото българско вино е висока и трудна цел. В момента, казва Наталия Гаджева, се разпознават три стила. „Единият е по-масов и непретенциозен – вино, което всеки би консумирал, без да му направи впечатление, но и без забележки. Другият стил е да се търси изява на тероарните характеристики, чрез български сортове – от широка мелнишка лоза, от рубин, сред някои нови винарни – от мавруд. Третата цел е създаването на вина с характер – не толкова тероарни, но с облик, който постоянства с всяка реколта“.

    Въпреки че целта да се работи за ценители през цялото време е на хоризонта, в „Драгомир“ все пак смятат, че създават вина и в трите посоки. Пътеводна винаги е идеята да се запази най-много от характера на гроздето във виното. „Старем се в аромата да са ясно различими плодовите акценти, а дъба да е допълнителен помощник за комплексността на виното, който трябва да се отрази добре на структурата. Целта винаги е плодово вино, с гроздов характер и балансиран вкус“. По пътя си към тази цел, избата, от една страна, прави „комерсиални“, „за потребители“, по описанието на Константин Стоев, вина – такива, които и двамата партньори се надяват да намалят за сметка на по-сложните и стойностни, с повече идентичност – „за хора, които разбират“.

    Amritta е младото вино на избата – реколта 2010 е купаж от мерло, рубин, сира и темпранийо, и очертава един от четирите типа червени, които „Драгомир“ произвежда.

    Следват по-леките, плодови вина, отлежавали в бъчва между 9 и 12 месеца – Sarva и All in One. И те, и двете, са купажни. Червената Sarva, рек. 2008е отличен пример за таланта в избата – вино от среден клас като цена (16,70 лв.),от каберне совиньон, мерло и сира, то притежава сдържаната елегантност, каквато човек очаква от едно добро вино от същия клас от Бордо. Розето Sarva, на свой ред, е „едно от най-добрите на българския пазар“ според Венцислав Любенов. Той определя и стила на All in One, особено на бялото, като „елегантен и напредничав“.

    Като следваща група, Наталия Гаджева и Константин Стоев отделят може би най-популярното вино на избата, Karisma, и Pitos. В тях 80 до 100% от виното е отлежавало в дъбови бъчви. Те също са купажни, като се акцентира и местния сорт рубин.

    Най-високият клас е Специална резерва. 1500 бутилки каберне и мерло, които са отлежавали 18 месеца в нови дъбови бъчви и още година в бутилка (45 лв. – в избата и в специализираните магазини).

    Всичките вина на „Драгомир“, освен предназначената да се пие млада Amritta, отлежават и по една година в бутилка. За да има пълно съвпадение на качеството в сериите, смесването на червените купажи става едва, когато те са определени, и готови за бутилиране, което от своя страна се прави в рамките на един и същи ден.

    При всичките брандове политиката е купажите – и техните сортове, и пропорции, – да варират, така че да се повтаря стилът на виното.

    И ако характерът на виното е повече във фокус в досегашната работа на избата, тероарността също е обект на тяхното любопитство. В процес на изработка е едно сортово вино – рубин от старо лозе, отлежавал 18 месеца в бъчва, който ще бъде пуснат на пазара след година.

    За момента най-новият продукт е мавруд късен гроздобер – дижестив, в който избата се опитва да открои запазен плод, усещане за зрялост.

    Разнообразието от запомнящи се вина, подкрепено от изключително елегантни етикети, сериозната работа зад всеки бранд, която издава професионализъм и вкус, лимитираните партиди, а и естествено следващите по-високи цени – каквото и да уточнява, винарско имение „Драгомир“ на практика вече работи предимно за познавачи. „Хората, които купуват техните вина са такива, които ги познават и знаят нещо за тях,“ казва Иван Манахилов от Casavino. Според негослед няколко изработени реколти вече може да се говори за „стабилност, приемственост и познаваемост на бранда „Драгомир“.Според него високите цени не позволяват сериозно увеличение на броя клиенти, но пък това не са вина за всеки ден, „а хубави, интересни, сериозни, „неделни“ – вина за повод“, обобщава той. От типа вина, зад които всеки сериозно увлечен от изкуството винар метчае да стои.

НОВО ВИНО

Sarva Rose

РЕКОЛТА 2021