Всички в България са чували за вината на “Драгомир”. Тези, които са ги пили обаче, не са толкова много. А още по-малко познават нещо повече от най-известния етикет, Каризма. Изключително в ресторантите с амбициозни винени листи, тук-там по рафтовете на бутици за вина, и толкова.

Една причина за това са едва шейсетте хиляди бутилки, които винарната произвежда годишно. (За сравнение, “Санта Сара” прави триста хиляди, “Едоардо Миролио” – милион и двеста хиляди). Сериите на всяко от вината са лимитирани до хиляда и петстотин, четири, седем, най-много до осем хиляди бутилки от реколта.

Друго обяснение може да се търси в намерения и стратегии, които стоят зад надписа срещу бранда Питос в сайта на избата: “Виното е предназначено само за ресторанти и колекционери”.

Според Иван Манахилов, байър на специализираната верига магазини за вино Casavino, винарско имение “Драгомир” се отличава съществено от други нови винарни с това, че “не е основен бизнес на собствениците и това им позволява да работят “непазарно” – в смисъл, че работят върху собствен стил и са малко по-артистични от други, които са бизнес ориентирани”. С други думи, избата е в красивата ситуация да мисли за изкуство, а не за пари. Самите собственици биха прецизирали някои детайли в такова заключение, и все пак то добре описва позицията на тяхната сред останалите изби.

Но това не е единственото отличие на “Драгомир” от останалите. Когато преди седем-осем години идеята да се правят класни вина, с разпознаваеми марки, започва да се разпространява сред българските винари, те бързо се изправят пред един всеобщ и критичен проблем – недостига на грозде с постоянно качество. Тогава близо 90% от тях решават да засадят собствени лозя. Винарско имение “Драгомир”, създадено през 2006 г., прави точно обратното. Избира да не засажда.

Идеята на неговите собственици, Наталия Гаджева и Константин Стоев, е да изработят продукт, който да покаже новото лице на българското вино, както обясняват самите те. За целта те зачертават възможността да създават лозя към избата – без колебания тогава, и без съжаления сега. Спират се на алтернативно решение, което според тях е по-адекватно на намеренията им да създадат бутикова изба. Сключват договор със собственик на 1500 (днес 1900) декара лозя в Горно Белево, до Чирпан, и отглеждането на гроздето там става с тяхно участие от първия до последния годишен процес. Това им дава и контрол върху суровината, и свободата да изберат само онази част от нея, която им се струва подходяща за техните вина. “В момента считаме позицията си за по-изгодна затова, че не се налага да обработваме 100 процента гроздето, което произвеждаме”, казва Константин Стоев.

Някои от най-класните български вина – например много от високия клас на “Домейн Бойар”, се правят по подобен начин, от най-доброто грозде, което технолозите успяват да си осигурят от външни производители. Но един от факторите, които правят това възможно за тях, е техният мащаб, позицията на голям изкупвач. За микро изба като “Драгомир” изборът на Наталия Гаджева и Константин Стоев е не само простото решение, но и единственото по мярка на техните бутикови намерения.

В момента цялата изба се намира в една от старите полу-индустриални, полу-административни зони на Пловдив, на “Кукленско шосе”: елегантен салон за дегустации, срещи, и дори вечери (според Наталия Гаджева – изключително сполучливи), едно по-голямо помещение за винификация, две по-малки – за съзряване на виното в бъчви , и една хладилна камера, която сменя функциите си според момента от производствения цикъл- от охлаждане на гроздето преди ферментация до ползването и като камера за ферментация на белите бъчви и розето.

Идеята за разширяване, за собствено лозе, съществува в бъдещето. Но до момента, в който е време тя да се осъществи, винарското имение изглежда ще е натрупало успех и разпознаваемост със сегашната формула. Така новата изба няма да е дръзка инвестиция, и, това, което е по-важното за ценителите – няма да се превърне в причина за компромиси в качеството. Капацитетът ще е малко по-голям от сегашния, но с “много място за всичко”, и планът съществува още от създаването на винарната, която е и кръстена на името на село Драгомир, където имението ще се строи – в случай, че у някого се зародят съмнения за импровизирани планове, вдъхновени от бързия успех.

Колкото повече човек се вглежда в работата на Наталия Гаджева и Константин Стоев, толкова по-добре вижда, че тя тече като монолитна мисъл. Като предварително начертан план. “Това са двама души, които много добре знаят какво искат, накъде вървят. И те със сигурност ще стигнат там, накъдето са тръгнали, защото работят здраво”, казва за тях собственикът на пловдивския ресторант “Хеброс” Георги Ташев.

На самите Наталия и Константин нещата може и да не са им изглеждали точно така. Подобно на всички други хора, те сигурно също са се колебали и са търсили. Но явно са взимали своите решения по последователен начин, така че професионалният път и на двама им изглежда като че от край време насочен към една и съща, обща цел. Преди да основат своята винарна, Наталия е работила във “Ветрен”, “Брестник” и “Загрей”. Константин, на свой ред, в “Перущица”, “Брестник”, “Менада”, “Сакар” и “Катаржина”. Когато стигат до момента да основат своя проект, те вече имат опит с различни сортове и обеми. Натрупали са професионализъм, който според енолога на Енотека Уно Венцислав Любенов, е причина при тях да “не се получава обичайното търкане между собственици, искащи бърза печалба, и технолози, опитващи се да си вършат работата, но постоянно намиращи се под напрежение да дадат бързи резултати.” Двамата си дават ясно сметка за две неща: колко точно внимание и усилия изисква доброто качество, и че не можеш да си масов производител, и да поддържаш последователно това добро качество.

“Спряхме се на масива, след като вече бяхме експериментирали на него – отгледали различни сортове,” казва Константин Стоев. Микровинификацията, с изключителната лимитираност на сериите, позволява и много внимание към всеки детайл. По отношение на гроздето то се изразява в това, че избата третира клоновете на сортовете отделно, и ги използва поотделно за различните вина. Работи с международно популярните мерло, каберне совинон, сира, темпранийо, с българските рубин и мавруд, с шардоне при белите.

Технологично, цялото производство се състои от малки, прецизни операции. “Още от брането вече е известно за какво ще използваме съответното количество грозде и на каква схема на обработка ще бъде подложено то”, казва Константин Стоев. Брането е ръчно,като първия подбор е още на лозето, доставката в избата е с хладилен камион. Най-рано се събира гроздето за розето – 15 дни преди очакваната дата на основния гроздобер, за да се подсигури по- добра кондиция на суровината за този вид вино. Датата на основния гроздобер зависи от реколтата, като най- късно ( в края на ноември) се бере маврудът за десертното вино.

Да се очертае и представи лицето на новото българско вино е висока и трудна цел. В момента, казва Наталия Гаджева, се разпознават три стила. “Единият е по-масов и непретенциозен – вино, което всеки би консумирал, без да му направи впечатление, но и без забележки. Другият стил е да се търси изява на тероарните характеристики, чрез български сортове – от широка мелнишка лоза, от рубин, сред някои нови винарни – от мавруд. Третата цел е създаването на вина с характер – не толкова тероарни, но с облик, който постоянства с всяка реколта”.

Въпреки че целта да се работи за ценители през цялото време е на хоризонта, в “Драгомир” все пак смятат, че създават вина и в трите посоки. Пътеводна винаги е идеята да се запази най-много от характера на гроздето във виното. “Старем се в аромата да са ясно различими плодовите акценти, а дъба да е допълнителен помощник за комплексността на виното, който трябва да се отрази добре на структурата. Целта винаги е плодово вино, с гроздов характер и балансиран вкус”. По пътя си към тази цел, избата, от една страна, прави “комерсиални”, “за потребители”, по описанието на Константин Стоев, вина – такива, които и двамата партньори се надяват да намалят за сметка на по-сложните и стойностни, с повече идентичност – “за хора, които разбират”.

Amritta е младото вино на избата – реколта 2010 е купаж от мерло, рубин, сира и темпранийо, и очертава един от четирите типа червени, които “Драгомир” произвежда.

Следват по-леките, плодови вина, отлежавали в бъчва между 9 и 12 месеца – Sarva и All in One. И те, и двете, са купажни. Червената Sarva, рек. 2008е отличен пример за таланта в избата – вино от среден клас като цена (16,70 лв.),от каберне совиньон, мерло и сира, то притежава сдържаната елегантност, каквато човек очаква от едно добро вино от същия клас от Бордо. Розето Sarva, на свой ред, е “едно от най-добрите на българския пазар” според Венцислав Любенов. Той определя и стила на All in One, особено на бялото, като “елегантен и напредничав”.

Като следваща група, Наталия Гаджева и Константин Стоев отделят може би най-популярното вино на избата, Karisma, и Pitos. В тях 80 до 100% от виното е отлежавало в дъбови бъчви. Те също са купажни, като се акцентира и местния сорт рубин.

Най-високият клас е Специална резерва. 1500 бутилки каберне и мерло, които са отлежавали 18 месеца в нови дъбови бъчви и още година в бутилка (45 лв. – в избата и в специализираните магазини).

Всичките вина на “Драгомир”, освен предназначената да се пие млада Amritta, отлежават и по една година в бутилка. За да има пълно съвпадение на качеството в сериите, смесването на червените купажи става едва, когато те са определени, и готови за бутилиране, което от своя страна се прави в рамките на един и същи ден.

При всичките брандове политиката е купажите – и техните сортове, и пропорции, – да варират, така че да се повтаря стилът на виното.

И ако характерът на виното е повече във фокус в досегашната работа на избата, тероарността също е обект на тяхното любопитство. В процес на изработка е едно сортово вино – рубин от старо лозе, отлежавал 18 месеца в бъчва, който ще бъде пуснат на пазара след година.

За момента най-новият продукт е мавруд късен гроздобер – дижестив, в който избата се опитва да открои запазен плод, усещане за зрялост.

Разнообразието от запомнящи се вина, подкрепено от изключително елегантни етикети, сериозната работа зад всеки бранд, която издава професионализъм и вкус, лимитираните партиди, а и естествено следващите по-високи цени – каквото и да уточнява, винарско имение “Драгомир” на практика вече работи предимно за познавачи. “Хората, които купуват техните вина са такива, които ги познават и знаят нещо за тях,” казва Иван Манахилов от Casavino. Според негослед няколко изработени реколти вече може да се говори за “стабилност, приемственост и познаваемост на бранда “Драгомир”.Според него високите цени не позволяват сериозно увеличение на броя клиенти, но пък това не са вина за всеки ден, “а хубави, интересни, сериозни, “неделни” – вина за повод”, обобщава той. От типа вина, зад които всеки сериозно увлечен от изкуството винар метчае да стои.

НОВО ВИНО

Sarva

Dimyat

РЕКОЛТА 2020

Подарете специална селекция вина на себе си или на любимите си хора

Изберете 6 или повече бутилки вино и вземете 12% отстъпка или подарете на любим човек бутилка вино в луксозна кутия

Още от нашите предложения вижте в "Подаръчни комплекти" и "Промо пакети"