• Винарско имение Драгомир и неговата архитектура

    Винарско имение Драгомир и неговата архитектура

    Ето какво споделиха и стопаните на Драгомир Наталия Гаджева и Косьо Стоев за работата си с архитектите:
    С арх. Тодор Обрешков и с екипа на ZOOМ studio се работи много лесно, защото си говорим на един език. Те имат опит в създаване на винарски проекти и след като им подадохме ясно задание, касаещо технологията, а оттам каква да бъде и визията на сградата, мислим, че постигнахме това, което целяхме. Нашите вина са технологично много прецизно произведени, с ясна строга линия. И трябваше сградата, която ще е техният дом, да им съответства. Радваме се, че макар и в тази трудна за всички година вече прекрачихме прага на новия си дом и сме много доволни от съвместната ни работа с архитектурния екип.

    Всеки следващ проект да им харесва и да ги удовлетворява повече от предишните – такова е желанието и на Тодор Обрешков, и на Теодора Алексиева. С Драгомир това се е случило! Пожелаваме им да се чувстват отново така удовлетворени и когато бъде завършен следващият проект на винарна, върху който работят сега – в Долината на Струма, до Мелник, в село Лозеница – красиво място със зашеметяващи гледки към Пирин, Алиботуш и Беласица.

    Кратка извадка от професионалното архитектурно описание на проекта

    NB Нищо не може да замени личната обиколка на избата с дегустация за финал!

    Основният обем на избата е на две нива, правоъгълен, ориентиран според чистите географски посоки. Дългите фасади са на север и на юг, а късите – на изток и на запад. Избата е разположена в най-южната обособена част на имота, която е и най-извисена, с широк обзор към Пловдив. Погледната от север на юг, издължената северна фасада се проектира под силуета на планинските хълмове и представлява своеобразен екран за бъдещата зона, определена за изграждане на 16 еднофамилни къщи, клуб и малък спортен център, като фон, прикриващ нелицеприятните близки гледки с грозни бивши стопански постройки през улицата горе от юг.
    От самото начало стремежът беше обликът и характерът на строежа на новата винарна да отразяват и показват откровено и честно същността на технологичното производство при провеждане докрай на основния принцип – органично вписване в релефа на терена. Резултатът е цялостен функционално разнообразен ансамбъл, облагородяващ обкръжаващата околна среда и най-вече природните дадености на ландшафта на селските покрайнини. Голяма част от действителната разгъната застроена площ е на подземни и полуподземни нива. При това категорично се запазва водещата идея при строежа да бъде използвана денивелацията. Наклонът на терена предполага стъпаловидното развитие на застрояването. Разликата в нивата, използвана като технологично предимство, дава възможност за гравитачно протичане на винарския процес. От енологична гледна точка гравитачният път на гроздето и виното е класически изпитан прийом, а вкопаването в терена осигурява типичен за винарските изби вътрешен микроклимат, благоприятен за направата на добро вино с нисък разход на енергия. Поставени дълбоко в терена, големите избени помещения не смущават с обемното си въздействие парковата среда и близките квартали на селото с жилищни и вилни постройки. Така са удовлетворени изискванията на енолозите, а производственият корпус, вкопан в ската, прикрито се сгушва в гънките на терена, без да дразни очите…

  • Семейство „Драгомир“

    за силата на търпението и пътя на виното

    Семейство „Драгомир“

    Във виното, ако успееш да обвържеш елегантност и мощ в едно в хармонично равновесие, ето това е – става запомнящо се, интригуващо, носи вдъхновение, кара те да мислиш за него. Такива са вината на „Драгомир“ и ако е вярно, че при малките производства виното изразява характера на създателите си, то това важи за Наталия Гаджева и Константин Стоев и техните вина в пълна степен. Който познава това семейство винари, а те са добре известни в бранша, също и сред ресторантьорите и ценителите, ще се съгласи, че едни и същи думи могат да охарактеризират както тях самите, така и на вината им: жизнерадостни и енергични, силни и открити, елегантни и в н еизменна хармония.

    Драгомир“ също се причислява към микровинарните, особено що се отнася до грижите към всеки литър вино и към всеки детайл по пътя му от лозята до магазина или ресторанта. Съвсем закономерно Dragomir Reserva попадна три поредни години в първата петица на DiVino топ 10 и е едниственото присъстващо в десятката на четирите класации досега. Тъй като тук представяме винарското имение и неговите създатели лично и по-подробно, те не фигурират сред останалата плеяда от микропроизводители, въпреки че са част от нея.
    „В малкия мащаб на производство за литъра вино ти е по-милно и се чувстваш длъжен да го направиш на колкото се може по-добро ниво“, вярва Константин.
    Просторната дегустационна зала и офисът на фирмата, както и производственото хале и помещенията за отлежаване се намират в самия Пловдив на лесно и удобно място южно от центъра, на „Кукленско шосе“. През август при тях работата не стихва: оформят резерва 2013 от каберне и мерло, за пръв път бутилират самостоятелно два single barrels, Karisma шардоне 2014 чака да бъде бутилирано, подготвят частни поръчки за клиенти…

    След 25 години в занаята двамата са не просто умели и всеотдайни енолози,те са институция в българските винарски и ценителски среди. И още – талантливи просветители и обучители във винената култура у нас. Наталия и Константин вероятно са запалили интереса и ентусиазма на стотици ценители и ресторантьори, защото не само знаят как да правят добри вина, а познават виното, умеят да разказват за него и знаят как и с какво е подходящо да се предлага.

    След близо 10 години
    През 2016 „Драгомир“ ще навърши 10 години, а Наталия и Константин, които с любов създават вино след вино, макар и още твърде млади, започват да си мечтаят синовете им, или поне единият от двамата, да продължат един ден започнатото от тях. Големият, Димитър, въпреки че помага във винарната през свободното си време, е студент по стоматология. Малкият обаче, 10-годишният Михаил, засега, подчертават баща му и майка му, се интересува от винарството и дава признаци, че му се удава – има нос и се случва да открие безотказно слабо доловима тапа, което буди закономерна гордост у родителите му.

    Нормално е желанието да пребъде започнатото и постигнато от теб. Още повече че 10 години, макар и за един човешки живот да не са малко, за един винарски бранд са нищо, както казва Константин. „Характерът на производството е такъв, че иска време, добавя Наталия. И Константин е прав, наистина ще е добре някой да продължи след нас, защото е изключително труден бизнес. Вече имаме история зад гърба си, но за винар- ството това е просто капка в морето. Повечето успешни винарни по света са със стотици години история. Няма как за кратко време да направиш бум и всички да те знаят. Но от друга гледна точка това е интересното, че имаш още много да дерзаеш.“
    Затова и ключът към успеха през последните години по нейните думи е търпението – търпение и премерени, макар и понякога мъчително бавни, крачки, но във вярната посока. Сред обозримите планове на Константин и Наталия са собствени лозя от 320 дка в района на Симеоновград – част от по-голям масив, който ще делят с други техни колеги микропроизводители. „Той е с прекрасно южно-югозападно изложение и сме планирали да засадим на него рубин, сира, пти вердо, каберне совиньон, мерло и може би малко мавруд“, разказва с удоволствие Константин – той поначало предпочита работата в лозята и избата, оставяйки Наталия умело да води маркетинга и всички дейности около „Драгомир“, изискващи нейната общителност и обаяние.

    Толкова разнообразни и интересни вина…

    Семейство „Драгомир“ станаха известни с целенасочената си работа с местни сортове, важна част от философията им във винарството. Вината им се продават основно в ресторантите, в някои специализирани магазини и на частни клиенти в чужбина, а във всяко вино, което излиза извън България, задължително има български сорт.
    „Изобщо вече 70% от вината ни са с български сортове, казва Наталия, което е нормално – по какъв начин може да се идентифицира една винарска страна, ако не с онова, което е специфично за нейната територия? И аз, и Константин сме твърдо убедени, че трябва да се работи с местни сортове. Не само ние, доста колеги са на това мнание. Неотдавна имахме дегустация с едни американци и те споделиха, че пазарът в световен мащаб се обръща към новото, към интересното и специфичното, към експериментите. Българите сме традиционалисти като консуматори и по-скоро обичаме да поръчваме и купуваме, каквото познаваме добре. Но ако пиеш цял живот каберне совиньон и совиньон блан, как ще разбереш, че има толкова други добри и интересни вина?“
    „Доволни сме, че в последните години успяхме да наложим българския сорт рубин, продължава Константин. (Dragomir Reserva Rubin е със забележи телна изява на тероара, едно от вината, които най-добре показват новото лице на българското вино – бел. ред.) Предложихме и интересен млад мавруд в стил, който показва характера на лозето, 12-годишно, в Белащица. Вече използваме този мавруд за червената Sarva в купаж с мерло, а ако преценим, че си заслужава, ще го пуснем и самостоятелно. А идеята ни за белите сортове е да наложим димята, който според нас има добър потенциал, но да го предложим в различни стилове. Затова направихме в експериментални количества и десертен димят късен гроздобер – още не сме го пуснали на пазара, но вече е бутилиран.“

    „Засега сме твърдо на шардоне и димят от белите сортове, допълва Наталия. Когато една винарна прави лимитирани партиди, не може да се разпилява. Или трябва да се концентрира и да надраства качеството, или ако увеличава количеството, вече може да си позволи и нови сортове. Всички са полудели за совиньон блан и ние знаем, че е изключително маркетингово вино, но Константин е като магаре на мост – казва, че докато не намерим совиньон блан с качество, позволяващо да направим виното, за което да кажем „ето совиньон блана на „Драгомир“, няма да се захващаме. Аз също съм убедена, че това е пътят – всеки технологичен екип и всяка винарна трябва да намери специфичните продукти, които да й дават самоличност и да я правят разпознаваема.“ Над 90% от вината на „Драгомир“ са купажи – на базата на своя опит и безбройните дегустации Константин и Наталия нямат съмнения, че хармонията на виното, балансът и комплексността се оформят по-добре в купаж, при комбиниране на сортове. Димятът например, деликатен, цветист, ненатрапчив, с лека пикантна горчивина накрая, дава ефирност на шардонето и го облекчава.

    „Испания сега е прочута със своето вердехо, но през 2006 в една от интересните изби в Кастиля Ла Манча ни казаха, че доскоро са го продавали със совиньон блан, който отначало преобладавал, припомня Константин. После го намалили на 50%, докато постепенно успели да наложат сортови вина от вердехо. Отнело им 10 – 15 години. Ние така се опитваме да налагаме димята. Сега вече сме с около 30 – 35% димят в белите купажи.“
    Онези винолюбители, които от няколко години познават добре „Драгомир“ и са се доверили на техните вина, с интерес и удоволствие следят как стилът отива във все по-фината и елегантна гама и изобщо как качеството постоянно расте. Това се отнася и за много от другите внимателни и амбициозни български производители. Но, както казва Наталия Гаджева.
    Има нужда от доверие!
    Нали знаете колко трудно ще накарате французин да пие испанско вино или италианец – австрийско? Е, с българите не е така. „Скоро пак чухме коментари от ресторантьори, че консуматорите се плашат от непознатите вина, най-вече от български сортове, обяснява Наталия. Ако са готови да експериментират, то ще е с пино гриджо, което опитват за пръв път, но не и с димят. Пино гриджото им звучи по-модерно и по-атрактивно, а пък димятът, щом е български, няма да е хубав. Този манталитет е изпитание за издръжливостта ни – нашата и на колегите. Кога ли ще се пречупи мирогледът на българския потребител, за да каже „аз ще пия оттук нататък качествени български вина.“
    „Двайсет и пет години работим в бранша, разпалва се и Константин, от близо 10 години имаме „Драгомир“ и мога да твърдя, че сега вината, които се създават и се правят в България, са много по-зрели, оформени, елегантни, въобще от много по-висока класа. Не говоря за нас, а изобщо в България. Лозята са супер, стават все по-добри. Ето вече 15-16 години имаме лозя, които заприличват на добре гледанителозя във френски шата и други места по света. И вината започват да стават все по-добри и по-добри – това е рутина, опит, много колеги пътуват в чужбина, правят гроздобери, сверяват мерници, заимстват положителното. Няма как това да не се отрази благотворно.“

    Наталия и Константин поддържат приятелство с много от колегите си винари, с които се подкрепят взаимно, както и взаимно се радват на добрите си вина. Защото не само имат общи интереси, те са една общност – доверието у потребителите се изгражда от постоянното и покачващо се качество на всички…

    Липсата на политика също е политика

    „Но лошото е, че държавната политика за стимулиране на българските производители е НУЛА, продължава да се гневи Наталия. Не можеш да си позволиш на този изключително ограничен пазар, какъвто е българският, да няма абсолютно никакви рестриктивни мерки за внос на вино!
    Продукт, който е с нулева акцизна ставка… Става въпрос за отрасъл, който години наред е бил лицето на тази държава и който въпреки спънките се развива с все по-добри темпове. Толкова много хора решиха не само да произвеждат вино, а и да развиват винен туризъм – светът на българското вино да е късчето спомен, което всеки чужденец да отнесе в собствената си държава. И когато имаш шанс да направиш този отрасъл имиджов и проспериращ, допускаш една неправилна политика и правиш абсолютен дъмпинг, дори и на цените, с които българските винари се опитват да се утвърдят.

    Известно е, че така се създава конфликт между производители и потребители. Клиентите казват: „Как да пия българското вино за 15 лева, като за 15 ще пия новозеландско.“ Обаче новозеландското, за да влезе в магазина на 15 лева, идва на задължително по-ниска цена. А българското е на същата цена с основателни причини, например заради късите партиди и защото производството му е скъпо. Има и друго – онзи, който прави милиони литри, просто е купил, ако щете, определените ресторанти, за да си осигури пазар. А ресторантьорите са недоволни, че нямат качествен консуматор на български вина в ресторантите. Как да имат? На места те убиват българските вина с надценки. Не може да слагат по 300 и 400% надценка на вино, както се случва по морето през лятото например – точно на места, където има възможност чужденци да пият и опознават българското вино, се слагат забранителни надценки!“

    Вино-семейни истории

    При тези силни индивидуалности на двамата винари човек неминуемо се пита как оцеляват в обърканата плетеница от семеен живот и работа.
    „И е лошо, и е хубаво, споделя Наталия Гаджева. Наистина пренасяш негативи и служебни проблеми у дома. Но и радостите също – когато имаш повод за радост, можеш да я изживееш пълноценно. Обаче за жалост няма как служебните проблеми да не влияят на личните ни отношения. И вкъщи се караме поработа…“

    „Но пък, като се приберем вкъщи, с такова удоволствие пием вино заедно – всякакво, не само наше“, засмива се г-н Стоев.
    „Има и друго – знаеш, че можеш да разчиташ 100% на този човек. Колкото и да се разправяме, опората, която взаимно си оказваме, е много сериозна.“
    „А и по-добре ли е да няма кой да те ядосва?“ Със своето отношение към живота и към работата си създателите на “Драгомир” не оставят и капка съмнение, че предстои да покажат още впечатляващи вина от световна класа. А тъй като и разговорите с тях са винаги интересни, оставаме с очакването да дегустираме, не след дълго, някой нов купаж на сладки приказки в новата им изба.

  • Di Vino топ 10: 1-во място – Dragomir Rubin Reserva

    Di Vino топ 10: Dragomir Rubin Reserva

    Как се почувствахте, когато видяxте свое вино начело на класацията след всички години, в които сте били близо до успеxа, но никога номер едно?
    Наталия Гаджева и Константин Стоев: Щастливи и удовлетворени. Щастливи, защото не вярваме да има човек, който работи и когато получи признание за работата си, да не се чувства щастлив. И удовлетворени не толкова заради себе си, а заради нашите приятели, почитатели, последователи, ако искате. Това е признание за всички тези хора, които през последните десет години бяха твърдо до нас, независимо през какви трудности и етапи на развитие преминавахме. Именно заради тях ние работим все по-сериозно, за да достигнем един своеобразен връх на качеството в нашите вина. Най-щастливи сме от факта, че именно Rubin Reserva на „Драгомир“ е виното на първо място. И не чак толкова, защото сме го произвели ние, а защото е от български сорт грозде. Вие добре знаете, че вече няколко години се опитваме да наблегнем и да работим с българските сортове. Видяхме реакцията на голяма част от хората, след като излезе класацията, и искаме да благодарим на всички, които ни поздравиха, които ни писаха, обадиха се или изпратиха съобщения и коментари в различните медии за това, че именно български сорт е победителят в класацията. Вижда се и от останалите в двайсетицата, че конкуренцията тази година беше на много високо ниво. Впрочем ние си направихме една вътрешна дегустация на вината в топ 20 и се убедихме, че качеството на българското вино е все по-високо и по-високо. Работата на българските енолози става все по-сериозна, което е предизвикателство за всички колеги!

    Наталия Гаджева: Двамата с Константин винаги сме смятали, че когато спечелиш признание – било медал в международен конкурс или награда от национално състезание, това е отговорност за теб самия и трябва да го разглеждаш откъм сериозната, ангажиращата страна, тоест това те провокира да се доказваш, да си още по-сериозен в работата и естествено да защитиш отличието с повтаряне и надскачане на качеството във всяка следваща реколта. Единичните призове и награди не са показател за добре свършена работа. Без излишна скромност мога да кажа: това, че наше вино пет поредни години е в топ 10 на DiVino, е най-добрият показател за постоянство в качествата на нашите вина, тоест сега „Драгомир“ стана символ на качество.

    Освен че (видимо) не сте се променили, помъдряxте ли за тези десет години, откакто имате винарско имение „Драгомир“, изобщо как се чувствате сега, след десет години като собственици и винари в България?
    Наталия Гаджева и Константин Стоев: Е, и видимо сме се променили! Белите коси доказват, че десет години в един човешки живот не са никак малко. За винарството обаче те са и много, и малко. Много са, защото, като се обърнем назад и си припомним старта на проекта „Драгомир“ и последвалите опити и грешки, успехи и разочарования, открития и загуби, си даваме сметка, че е минало много време. Но вече може да се каже, че сме се ориентирали в посоката, в която искаме да вървим като стил и визия. От друга страна, десет години за виното са безкрайно малко, за да получиш всичко онова, към което се стремиш като професионалист. Винаги сме казвали, че винарството е бизнес за търпеливи хора, че понякога нещата може да се случат след няколко поколения. Не случайно най-добрите световни винарни са точно такива. Надяваме се, че някое от нашите деца или децата на нашите партньори ще продължат в посоката, в която ние сме тръгнали, защото бизнесът е изключително интересен, но труден и със сигурност не е добре да остава недовършен.

    А как се чувстваме като винари в България? Струва ни се, че все по-добре. Радваме се, че с всеки изминал ден доверието в българското вино започва да се възстановява. Вярваме, че уверените стъпки, които и ние, и нашите колеги от другите винарски изби в страната правим, помагат това да се случи. Все повече ни е приятно да виждаме, че в голяма част от ресторантите преобладават местните български вина, все повече в магазините се правят презентации на български вина и продукти, все повече млади български винари с хъс и ентусиазъм започват да работят в нашите изби. С две думи, има светлина в тунела. Дано онази апатия и онова недоверие към българското, които преди години бяха завладели и пазара, и ресторантьорите, и колегите дори, останат в миналото. Твърдо сме се убедили, че ако човек си гледа добре работата, след време това ще се отрази положително върху всички. Накратко – в момента се чувстваме комфортно в България като работещи с вино, единствено може би ни трябват малко шанс и подкрепа от управляващите, които да разберат, че българското вино е имиджов продукт.

    Какво си пожелавате за следващите десет години?
    Наталия Гаджева и Константин Стоев: Освен да си пожелаем здраве за нас, за нашите приятели и семействата ни, си пожелаваме да произвеждаме и много здрави вина, а дали те ще бъдат добре оценявани и класирани е въпрос вече на органолептичната преценка на хората в дегустационната комисия. Но – съвсем сериозно – двете важни задачи, които ни предстоят през следващите години, са на първо място засаждането на масива ни в район, за който сме се убедили, че е онзи тероар, който търсихме, и на второ (но не по важност) – стартирането на избата ни.

    В тази връзка бихме искали да споделим болката си като винари. Много сме разочаровани от хората, пишещи законите за виното у нас, и от класификацията им, че гроздето не е плод. Тоест една голяма част от вече започнати проекти няма да бъде финансирана (в частност и нашият) заради това, че гроздето бе обявено за „не-плод”. И в крайна сметка нямаме никакъв или имаме много малък шанс да получим финансова подкрепа. Надявам се всички онези хора, които се опитват да създават закони в България, да разберат, че виното освен бизнес е още и история, традиция, култура, имидж. Чрез една бутилка вино много хора могат да бъдат привлечени към страната, за да я опознаят и да отнесат със себе си частица от нея. Хубаво е да се даде шанс на такива проекти да бъдат реализирани. През следващите десет години наистина смятаме, че ни предстои доста сериозна работа. Надяваме се да създадем едно малко бижу в българската винарска промишленост и то да се превърне в предпочитано място за винен туризъм, за приятелски срещи и въобще за положителни емоции.

    Разкажете ни повече за този рубин за лозето, за работата ви с този сорт, за бъдещите рубини, които искате да направите.
    Константин Стоев: Този рубин го наблюдавам от млад технолог. Както аз, така и този лозов масив съзряхме (или пораснахме) заедно, за да създадем едно голямо вино. Целенасочено и умишлено години наред работим с това лозе. То вече е на почти 43 години и за пореден път се оказва, че в крайна сметка едно голямо вино (надяваме се и нашето да е такова) се ражда от „пораснали” лозя и от пораснали хора. Няма как да не се гордея, че постигнахме този връх точно с това лозе, защото аз съм го отглеждал като свое дете във всички години, през които съм работил като енолог (макар и с временни прекъсвания на наблюдението). Но от десет години всяка реколта правим вина от този масив и доста целенасочено работихме технологично, за да се постигне тази стилистика във виното. Надявам се всеки човек, който ще отвори бутилка от тази реколта (или предишни реколти) на нашия Рубин резерва, да изпита максимално удоволствие. Тогава сме си свършили работата.

  • МИСИЯ БЪЛГАРСКО ВИНО: Наталия Гаджева

    7 момента на 7 личности заели се с МИСИЯ БЪЛГАРСКО ВИНО: Наталия Гаджева, ВИ Драгомир

    Продължаваме да ви срещаме с интересни и значими за българското вино личности, които успешно и много лично са се заели да изпълняват „МИСИЯ БЪЛГАРСКО ВИНО“. Постарахме се да изберем разнообразни личности – българи от различни сфери ( енолози, маркетолози, дизайнери, блогъри…), обединени от виното, което често самите те наричат „другата ми любов“. И пак стигнахме до любовта, няма как особено през Февруари.

    Това са седем българи, които намират във виното „нещото“, което определя и движи техния живот ( а нашия прави по-интересен и вкусен) – удоволетворение, емоция, свобода, страст и положителна енергия. Всеки един от седмината заели се с „ МИСИЯ БЪЛГАРСКО ВИНО“ се съгласи да сподели 7 истински момента, в които виното е главен герой и движеща сила. Вярваме, че ще откриете много положителна енергия, която тези прекрасни личности носят, гордеят се с избора си, заразяват с ентусиазъм и вино всички около себе си. А ние, споделяйки ги вярваме, че ще докоснем повече от вас, а кой знае може и вие да станете част от „МИСИЯ БЪЛГАРСКО ВИНО“ и гордо да бъдете посланници на българското вино! Ще публикуваме техните моменти всеки ден до 14 февруари – денят на лозаря и винаря (колкото и да не го приемаме и денят на любовта, но нали е празник)!

    Налейте си чаша хубаво българско вино и им се насладете. Четиво за 5 мин!

    Днес ви представяме Наталия Гаджева!

    Наталия Гаджева или другото лице на „Драгомир“ ( Винарско имение “Драгомир“), макар че не е сама в този проект, а заедно с Константин Стоев ( неин съпруг и технолог на избата), избрахме и поканихме нея да сподели своите моменти. Когато за първи път срещнете Наталия Гаджева, тя остава впечатлението на човек с железен характер ( мъжко момиче), за който няма невъзможни неща. А всъщност тя е изключително емоционален и чувствителен човек, винаги усмихната и готова на всичко щом мисията е „Българско вино“ по един елегантен начин, както само една жена го може. Очарова с нестихващия си ентусиазъм и устременост, вярва в положителната промяна на качеството на българските вина и работи в посоката те да бъдат оценени достойно навсякъде по света. Sarva, Karizma, Pitos са имената на техните вина, които издават прецизност и отдаденост до безкрайност, които носят само наслада на тях и на нас…отпивайки от тях.

    МОМЕНТЪТ, В КОЙТО ПРЕДСТАВЯШ НАЙ-НОВОТО ВИ ВИНО …
    …Очаквам го с голямо нетърпение, защото знам, колко много работа е била положена преди да се стигне до този момент и колко много хора зависят от това представяне. В повечето случай няколко години, сериозен труд и на полето и във винарната. Припомням си всички детайли около създаването на виното и разказвам най- увлекателната история … Този за момент е един от най- съществените от маркетингова гледна точна, защото каквото кажеш за виното, това ще се знае и помни.

    МОМЕНТЪТ, В КОЙТО НАМИРАШ СКИРТОТО ЛИЦЕ НА ДУМИТЕ В ТВОЕТО ВИНО…
    …Винаги когато дегустирам или консумирам наше вино, то ми разказва историята си с вкуса си и понеже тази история я пишем заедно с него, то повярвайте ми често си говоря „сама“ т.е с виното. Освен това виното усеща и настроението ти – когато си усмихнат и то е вкусно и ти харесва, но когато си намръщен – тогава по- добре не пий вино – особено твое …….

    ММОМЕНТЪТ, В КОЙТО ИЗБРА ВИНОТО ЗА ТВОЯ ПРОФЕСИЯ, ЛЮБОВ И СТРАСТ…
    …Завършвайки Техникума по електротехника в Пловдив, твърдо бях решила, че искам да имам повече творчество в бъдещата ми професия. Средното ми образование ми помогна много , но съм щастлива , че продължих в насока – технология на виното. Беше спонтанно решение, желание от раз, но винаги ще бъда благодарна на този момент, защото за мен работата с виното е повече от професия, тя е моят живот и моята голяма страст…..Сега вече 24 години по- късно по никакъв начин не мога да си представя живота ми без виното…..

    МОМЕНТЪТ, В КОЙТО РАЗБРА, ЧЕ ИСКАШ ДА БЪДЕШ ТЕХНОЛОГ …
    … Правилен въпрос, защото избирането на специалността в Университета не винаги значи , че ще работиш професията, която си завършил. Още от първият ми работен ден, въпреки, че не бях назначена като технолог очаквах мига , в който ще направя първото си вино и той дойде само няколко месеца по- късно, защото от трима технолози в избата, останах сама. В този пръв за мен гроздобер със средна продължителност на работния ден 15-16 часа вече знаех, че духа на ферментиращото грозде е влязъл много, много сериозно в мен…..Огромната опашка от чакащи камиони с грозде, шума на гроздомелачките, тракането на помпите, аромата на прясно смачкано грозде, безбройните оси и пчели около теб…., първото опитване на ферментираща мъст… , първото твое вино, всичко това е магия, която очаквам всяка есен….А готово вино – то е най- впечатляващата приказка, която можеш да разкажеш….

    МОМЕНТЪТ, В КОЙТО НЕ СИ ЛЯГАШ, ЗА ДА ДОВЪРШИШ НЯКОЕ ВИНО…
    … Като истински козирог с перфектна организация на работния ден мога да кажа , че няма такъв момент или ако се случи купажът да не се получава в този ден – ще го пробвам отново на следващия, защото знам, че има дни , в които не се случват нещата и няма смисъл да се мъчиш…Освен това при нас работата е толко добре планирана , че има време за всичко….

    МОМЕНТЪТ, В КОЙТО МУЗАТА ТИ ВРЪЗВА ТЕНЕКИЯ ( И НЕМОЖЕШ ДА РЕШИШ КАКВО ДА ПРАВИШ С ВИНОТО) …
    …Изчаквам музата да мине на друга вълна и тогава я яхвам отново….., но през това време не спирам да мисля по въпроса. Освен това старо винарско правило е, че може от две хубави вина да не направиш един хубав общ купаж. Взимаш нови проби и започваш отново. То това е хубавото на нашата професия, че все имаш оправдание – „защо пак дегустираш“- „ ами музата ми върза тенекия“…..

    МОМЕНТЪТ, В КОЙТО СИ КАЗВАШ „ ДОБРЕ, ЧЕ СТАНАХ ЕНОЛОГ, А НЕ …“
    … Всеки един момент, в който ми се обаждат хора, за да ми благодарят за невероятните емоции, които са имали с нашите вина……или моментите, в който виждаш задоволството в очите на хората пред теб, когато помирисват или опитват виното ни….Това са моменти, в които дори мога да се разплача….. и съм го правила….

  • Бакхус: Случаят Винарско имение “Драгомир”

    Всички в България са чували за вината на “Драгомир”. Тези, които са ги пили обаче, не са толкова много. А още по-малко познават нещо повече от най-известния етикет, Каризма. Изключително в ресторантите с амбициозни винени листи, тук-там по рафтовете на бутици за вина, и толкова.

    Една причина за това са едва шейсетте хиляди бутилки, които винарната произвежда годишно. (За сравнение, “Санта Сара” прави триста хиляди, “Едоардо Миролио” – милион и двеста хиляди). Сериите на всяко от вината са лимитирани до хиляда и петстотин, четири, седем, най-много до осем хиляди бутилки от реколта.

    Друго обяснение може да се търси в намерения и стратегии, които стоят зад надписа срещу бранда Питос в сайта на избата: “Виното е предназначено само за ресторанти и колекционери”.

    Според Иван Манахилов, байър на специализираната верига магазини за вино Casavino, винарско имение “Драгомир” се отличава съществено от други нови винарни с това, че “не е основен бизнес на собствениците и това им позволява да работят “непазарно” – в смисъл, че работят върху собствен стил и са малко по-артистични от други, които са бизнес ориентирани”. С други думи, избата е в красивата ситуация да мисли за изкуство, а не за пари. Самите собственици биха прецизирали някои детайли в такова заключение, и все пак то добре описва позицията на тяхната сред останалите изби.

    Но това не е единственото отличие на “Драгомир” от останалите. Когато преди седем-осем години идеята да се правят класни вина, с разпознаваеми марки, започва да се разпространява сред българските винари, те бързо се изправят пред един всеобщ и критичен проблем – недостига на грозде с постоянно качество. Тогава близо 90% от тях решават да засадят собствени лозя. Винарско имение “Драгомир”, създадено през 2006 г., прави точно обратното. Избира да не засажда.

    Идеята на неговите собственици, Наталия Гаджева и Константин Стоев, е да изработят продукт, който да покаже новото лице на българското вино, както обясняват самите те. За целта те зачертават възможността да създават лозя към избата – без колебания тогава, и без съжаления сега. Спират се на алтернативно решение, което според тях е по-адекватно на намеренията им да създадат бутикова изба. Сключват договор със собственик на 1500 (днес 1900) декара лозя в Горно Белево, до Чирпан, и отглеждането на гроздето там става с тяхно участие от първия до последния годишен процес. Това им дава и контрол върху суровината, и свободата да изберат само онази част от нея, която им се струва подходяща за техните вина. “В момента считаме позицията си за по-изгодна затова, че не се налага да обработваме 100 процента гроздето, което произвеждаме”, казва Константин Стоев.

    Някои от най-класните български вина – например много от високия клас на “Домейн Бойар”, се правят по подобен начин, от най-доброто грозде, което технолозите успяват да си осигурят от външни производители. Но един от факторите, които правят това възможно за тях, е техният мащаб, позицията на голям изкупвач. За микро изба като “Драгомир” изборът на Наталия Гаджева и Константин Стоев е не само простото решение, но и единственото по мярка на техните бутикови намерения.

    В момента цялата изба се намира в една от старите полу-индустриални, полу-административни зони на Пловдив, на “Кукленско шосе”: елегантен салон за дегустации, срещи, и дори вечери (според Наталия Гаджева – изключително сполучливи), едно по-голямо помещение за винификация, две по-малки – за съзряване на виното в бъчви , и една хладилна камера, която сменя функциите си според момента от производствения цикъл- от охлаждане на гроздето преди ферментация до ползването и като камера за ферментация на белите бъчви и розето.

    Идеята за разширяване, за собствено лозе, съществува в бъдещето. Но до момента, в който е време тя да се осъществи, винарското имение изглежда ще е натрупало успех и разпознаваемост със сегашната формула. Така новата изба няма да е дръзка инвестиция, и, това, което е по-важното за ценителите – няма да се превърне в причина за компромиси в качеството. Капацитетът ще е малко по-голям от сегашния, но с “много място за всичко”, и планът съществува още от създаването на винарната, която е и кръстена на името на село Драгомир, където имението ще се строи – в случай, че у някого се зародят съмнения за импровизирани планове, вдъхновени от бързия успех.

    Колкото повече човек се вглежда в работата на Наталия Гаджева и Константин Стоев, толкова по-добре вижда, че тя тече като монолитна мисъл. Като предварително начертан план. “Това са двама души, които много добре знаят какво искат, накъде вървят. И те със сигурност ще стигнат там, накъдето са тръгнали, защото работят здраво”, казва за тях собственикът на пловдивския ресторант “Хеброс” Георги Ташев.

    На самите Наталия и Константин нещата може и да не са им изглеждали точно така. Подобно на всички други хора, те сигурно също са се колебали и са търсили. Но явно са взимали своите решения по последователен начин, така че професионалният път и на двама им изглежда като че от край време насочен към една и съща, обща цел. Преди да основат своята винарна, Наталия е работила във “Ветрен”, “Брестник” и “Загрей”. Константин, на свой ред, в “Перущица”, “Брестник”, “Менада”, “Сакар” и “Катаржина”. Когато стигат до момента да основат своя проект, те вече имат опит с различни сортове и обеми. Натрупали са професионализъм, който според енолога на Енотека Уно Венцислав Любенов, е причина при тях да “не се получава обичайното търкане между собственици, искащи бърза печалба, и технолози, опитващи се да си вършат работата, но постоянно намиращи се под напрежение да дадат бързи резултати.” Двамата си дават ясно сметка за две неща: колко точно внимание и усилия изисква доброто качество, и че не можеш да си масов производител, и да поддържаш последователно това добро качество.

    “Спряхме се на масива, след като вече бяхме експериментирали на него – отгледали различни сортове,” казва Константин Стоев. Микровинификацията, с изключителната лимитираност на сериите, позволява и много внимание към всеки детайл. По отношение на гроздето то се изразява в това, че избата третира клоновете на сортовете отделно, и ги използва поотделно за различните вина. Работи с международно популярните мерло, каберне совинон, сира, темпранийо, с българските рубин и мавруд, с шардоне при белите.

    Технологично, цялото производство се състои от малки, прецизни операции. “Още от брането вече е известно за какво ще използваме съответното количество грозде и на каква схема на обработка ще бъде подложено то”, казва Константин Стоев. Брането е ръчно,като първия подбор е още на лозето, доставката в избата е с хладилен камион. Най-рано се събира гроздето за розето – 15 дни преди очакваната дата на основния гроздобер, за да се подсигури по- добра кондиция на суровината за този вид вино. Датата на основния гроздобер зависи от реколтата, като най- късно ( в края на ноември) се бере маврудът за десертното вино.

    Да се очертае и представи лицето на новото българско вино е висока и трудна цел. В момента, казва Наталия Гаджева, се разпознават три стила. “Единият е по-масов и непретенциозен – вино, което всеки би консумирал, без да му направи впечатление, но и без забележки. Другият стил е да се търси изява на тероарните характеристики, чрез български сортове – от широка мелнишка лоза, от рубин, сред някои нови винарни – от мавруд. Третата цел е създаването на вина с характер – не толкова тероарни, но с облик, който постоянства с всяка реколта”.

    Въпреки че целта да се работи за ценители през цялото време е на хоризонта, в “Драгомир” все пак смятат, че създават вина и в трите посоки. Пътеводна винаги е идеята да се запази най-много от характера на гроздето във виното. “Старем се в аромата да са ясно различими плодовите акценти, а дъба да е допълнителен помощник за комплексността на виното, който трябва да се отрази добре на структурата. Целта винаги е плодово вино, с гроздов характер и балансиран вкус”. По пътя си към тази цел, избата, от една страна, прави “комерсиални”, “за потребители”, по описанието на Константин Стоев, вина – такива, които и двамата партньори се надяват да намалят за сметка на по-сложните и стойностни, с повече идентичност – “за хора, които разбират”.

    Amritta е младото вино на избата – реколта 2010 е купаж от мерло, рубин, сира и темпранийо, и очертава един от четирите типа червени, които “Драгомир” произвежда.

    Следват по-леките, плодови вина, отлежавали в бъчва между 9 и 12 месеца – Sarva и All in One. И те, и двете, са купажни. Червената Sarva, рек. 2008е отличен пример за таланта в избата – вино от среден клас като цена (16,70 лв.),от каберне совиньон, мерло и сира, то притежава сдържаната елегантност, каквато човек очаква от едно добро вино от същия клас от Бордо. Розето Sarva, на свой ред, е “едно от най-добрите на българския пазар” според Венцислав Любенов. Той определя и стила на All in One, особено на бялото, като “елегантен и напредничав”.

    Като следваща група, Наталия Гаджева и Константин Стоев отделят може би най-популярното вино на избата, Karisma, и Pitos. В тях 80 до 100% от виното е отлежавало в дъбови бъчви. Те също са купажни, като се акцентира и местния сорт рубин.

    Най-високият клас е Специална резерва. 1500 бутилки каберне и мерло, които са отлежавали 18 месеца в нови дъбови бъчви и още година в бутилка (45 лв. – в избата и в специализираните магазини).

    Всичките вина на “Драгомир”, освен предназначената да се пие млада Amritta, отлежават и по една година в бутилка. За да има пълно съвпадение на качеството в сериите, смесването на червените купажи става едва, когато те са определени, и готови за бутилиране, което от своя страна се прави в рамките на един и същи ден.

    При всичките брандове политиката е купажите – и техните сортове, и пропорции, – да варират, така че да се повтаря стилът на виното.

    И ако характерът на виното е повече във фокус в досегашната работа на избата, тероарността също е обект на тяхното любопитство. В процес на изработка е едно сортово вино – рубин от старо лозе, отлежавал 18 месеца в бъчва, който ще бъде пуснат на пазара след година.

    За момента най-новият продукт е мавруд късен гроздобер – дижестив, в който избата се опитва да открои запазен плод, усещане за зрялост.

    Разнообразието от запомнящи се вина, подкрепено от изключително елегантни етикети, сериозната работа зад всеки бранд, която издава професионализъм и вкус, лимитираните партиди, а и естествено следващите по-високи цени – каквото и да уточнява, винарско имение “Драгомир” на практика вече работи предимно за познавачи. “Хората, които купуват техните вина са такива, които ги познават и знаят нещо за тях,” казва Иван Манахилов от Casavino. Според негослед няколко изработени реколти вече може да се говори за “стабилност, приемственост и познаваемост на бранда “Драгомир”.Според него високите цени не позволяват сериозно увеличение на броя клиенти, но пък това не са вина за всеки ден, “а хубави, интересни, сериозни, “неделни” – вина за повод”, обобщава той. От типа вина, зад които всеки сериозно увлечен от изкуството винар метчае да стои.

  • Fifty Five: В новия дом на „Драгомир“

    В новия дом на„Драгомир“,
    където ще ви научат да разлиствате виното

    Наталия и Косьо са сред най-емблематичните двойки на българската винена сцена. Артистични, харизматични и елегантни – точно каквито са и вината с марка „Драгомир“, които двамата правят вече 14 години. Поканиха ни в новия си дом – високотехнологична винарна близо до Пловдив, в която са вложили опит, умения и креативност. Място, където с радост ще посрещат ценители от цял свят, за да ги посветят в тайните на доброто вино.

    Удоволствие е да общуваш с хора, извървяли пътя до мечтата си с уверени крачки, с отдаденост и висок професионализъм. Наталия Гаджева и Константин Стоев са завършили един и същ техникум в Пловдив, но се запознават по-късно във Висшия институт по хранително-вкусова промишленост в града под тепетата. Още по-късно откриват, че имат както общи възгледи за винарството, така и допирни точки като хора, и преди 22 г. тръгват по общ път. Заедно с приятеля си Валери Мектупчиян създават Винарско имение „Драгомир“ през 2006 г. В екипа им присъстват хора, с които са започнали преди време стажа си във винарството. Защото вярват, че във винарството трябва да има надграждане, да се създава традиция и постепенно да се изгражда физиономията на виното. Вярват и че най-успешни са семейните фирми, затова и двете им момчета са включени в работата. От 2017 г. имат свой лозов масив с площ 240 дка в село Свирково, Симеоновградско, и 10-годишен договор за аренда на 130 дка с любимите им сортове мавруд и рубин в землището на село Белащица край Пловдив. Досега винифицират около 60 000 бутилки годишно – предимно премиум вина, печелят куп награди и верни почитатели.

    Както във всеки успешен бизнес, необходимостта от разширяване идва по естествен път и допринася за реализирането на мечтата им за нова винарна, която датира от 2008 г. Оттогава имат и готов проект, но изграждането започва чак през май 2018. През 2014 г. се връщат отново в старата винарна в село Брестник, в която са работили като млади технолози. Полуразрушената сграда ще бъде интегрирана в комплекса на новата винарна, която ще отвори врати тази пролет.

    „Винаги сме искали да създаваме вино, което да може да пази нашата история и работа в годините. Затова е нужно пространство за отлежаване в бъчва и бутилка и с новата винарна ще можем да го постигнем. Постепенно ше увеличим капацитета на производство до 100 хиляди бутилки и ще имаме отлични условия за провеждане на обучителни дегустации“, разказва Наталия. Проектът им изцяло е подчинен на технологията. Константин Стоев – един от топ винарите на България и носител на наградата „Енолог на годината“, е разпределил пространството така, че да бъде възможно най-лесно за правене на вино.

    Магазинът може да посреща едновременно до 6 човека, в дегустационната има място за 30, до 100 между бъчвите, а в процес на завършване е площадка за събития на открито за до 200 души. Освен изключителните вина, дегустациите са нещо, с което марката „Драгомир“ е популярна. „Виното може да бъде просто вино или такова, което, като ти налеят, 15 минути да въртиш чашата и да откриваш нови неща. Не искаме хората, които се срещат с нашите вина, да научават за тях с първа глътка, искаме да ги караме да разлистват виното. Това се постига, когато лозето е в етап на зрялост, а хората, които правят
    виното, са натрупали достатъчно опит. Затова вече представяме едни по-фини и интригуващи вина, едновременно даряващи наслада и обучаващи хората“…

    Разказът на Наталия е толкова вкусен и сочен, че почти физически усещаме аромата и кадифената мекота на вината им.
    С кое най-много се гордеете, ги питам за финал.
    „С бъдещите вина, които ще направим. Всяко следващо е все по-добро“, обещава Косьо.

  • Жената днес: Виното и силата на търпението

    Наталия Гаджева завършва „Технология на виното и високоалкохолните напитки“ във Висшия институт по хранително-вкусова промишленост в Пловдив. От 1993 г. работи във винарската промишленост на България: в изби като Ветрен, Брестник и Загрей. От 2007 г. със съпруга й Константин Стоев и приятеля им Валери Мектупчиян стоят зад Винарско имение Драгомир.

    В периода 2003–2009 г. Наталия е председател на Съюза на енолозите в България. Участва в дегустационните комисии на конкурсите „Винария“, „Винен индекс“, „Винен граал“, на Районната Лозаро-винарска камара, на виненото списание „Бакхус“. Лектор е на тематични майсторски класове и работи във всички сфери на винарството – от проектирането на изби, през създаването на лозето и виното, до търговията и маркетинга. Като консуматор обича да експериментира с дегустация на вина от различни страни и сортове, страст са й вертикалните дегустации (на едно вино от различни реколти – бел. ред.). Сред избите на Европа, откъдето черпи вдъхновение, са тези от долината на Дуро в Испания и италианската Тоскана. Надява се двамата й сина Димитър и Михаил да продължат започнатото от родителите си. Димитър вече е част от екипа на Драгомир.

     

    Какво е виното за теб?

    Всичко: моето минало, моето настояще и моето бъдеще… Това, което съм, го дължа на виното и на обстоятелствата, свързани с него, които са ме изградили като личност. То е нещото, което ми дава приятелства, усмивки, удоволствия, пътувания. Дава ми и очаквания, както и нов шанс – ако съм сбъркала някъде, да го поправя през следващия гроздобер.

    Защо точно вино, а не кафе, уиски или джин, например?

    Другата ми любима напитка е кафето, но, колкото и да искам, да измести виното тя не може. Виното има да извърви толкова дълъг път, докато стигне до чашата ви и започне да разказва историята си. От мисълта на някой, минал през едно поле и видял в него бъдещо красиво лозе, от събирането на парцелите земя до засаждането, до първия гроздобер, първото вино, първата усмивка на доволство от опитването му и първото споделяне на радостта. И така, тръпнейки всяка следваща година в очакване на новата реколта. Такива истории може да разказва само напитка като виното и аз избрах Него.

    Кой кого откри: ти – виното или то – теб?

    Открихме се взаимно. Най–напред него, вярвайки, че ми предстои любопитен и интересен път в живота, а по-късно и то – мен, когато разбра, че в мое лице има верен и сериозен популяризатор. Дори и заклети „не-винопиещи“ хора бих могла да накарам да го заобичат, да го забелязват по рафтовете на магазините и по масите в ресторантите. Това е моята мисия, която отстоявам с усмивка, знания и професионализъм.

    Мислиш ли, че в България има двоен стандарт по отношение на заплащането и възможностите за реализация на жените?

    Нямам много информация за това, но мисля, че все още има селективност ако за една и съща позиция кандидатстват мъж и жена. Например, ако жената е млада и й предстои да става майка, биха предпочели мъжа. Като мениджър на нашата фирма, бих предпочела жена за дадени позиции, защото сме по–детайлни, прецизни, отговорни. Не бих ощетила жена с по-малко възнаграждение само заради пола – напротив, бих я стимулирала.

    Специално във винения бранш как е?

    В нашата сфера вече има много утвърдени жени специалисти. Дори, като се замисля, повечето успешни фирми у нас се ръководят от жени. Което показва, че винарството не е запазена територия  само за мъжете. Да, има манипулации в производството, непосилни физически за жените, но пък има и такива като дегустациите, където е доказано, че жените са по-добри. Вече има и много пишещи за вино жени, както и маркетинг експерти – все пак виното не е само производство.

    Как се роди идеята за Драгомир и къде се намира винарната в момента по отношение на идейното си развитие? Разкажи ни и за новата изба, чието откриването съвпадна с карантината. Малко са архитектурно амбициозните изби в България – какво е специалното в нея?

    Новият ни дом е дълго чакано от нас място! Идеята датира отдавна, но през 2006 г. регистрирахме фирмата и започнахме да планираме бъдещето. С Константин и Валери решихме, че е време да направим нещо свое, за да развием собствен стил вино. Тръгвайки от сериозна работа с гроздето, минавайки през прецизна винификация и съзряване до визуалния  облик на виното. С Коси вече имахме по петнайсет гроздобера зад гърба си, натрупани знания, авторитет.

    Избрахме  село Драгомир заради почвено-климатичните условия. Месеци наред обикалях по къщите в селото, за да издирвам собствениците на имотите, които харесахме за  мястото на новата винарна. Успяхме да оформим подходящ терен и започнахме проектирането. Знаехме, че това ще отнеме време, а ние бяхме нетърпеливи да правим собствено вино (качествено грозде имаше в изобилие) и затова решихме да намерим временно място – така първите две реколти са винифицирани на открита площадка в село Братя Даскалови. През това време проектът бе завършен, чакахме да финансиране по европейските програми, за да започнем строителство. За съжаление, това отне близо 2 години, в които, правейки вече собствено вино и опитвайки се да го предлагаме на пазара,  разбрахме, че трябва да намалим обема на производство и да се съсредоточим върху това, което умеем най-добре: личното отношение към клиента. Насочихме още по-голямо внимание към дегустациите. За да успеем в това, ни бе нужно място, което без излишна помпозност да дава визия на нашите вина. Така се преместихме в Пловдив, където на шега винифицирахме десет гроздобера. Това бе времето, в което името ДРАГОМИР стана символ на качество и респект към професионализма, а ние показахме, че не само в лъскаво шато се създава добро вино.

    През 2014 г. се отказахме (поне засега) от строителство в село Драгомир и започнахме проектиране на новото ни място в Брестник. Отворихме вратите на старата винарска изба с доста носталгия, защото и Константин, и аз имаме по няколко гроздобера като млади технолози тук. Проектирахме новата винарната на терен, съобразен и подчинен на изчистената модерна визия и технология на винифициране. С възможност за дегустации на различни места в производството. Едновременно работехме в Пловдив и строяхме в Брестник.

    И така до тази година, когато през май трябваше да направим голямото откриване на новия ни дом, но, уви, сценарият се промени. Като останалите винари изпаднахме в състояние на безтегловност за известно време – нещо, толкова дълго чакано, бе на ръба да не се случи, а и ние като изба сме пряко насочени към работата на ресторанти, хотели, винени магазини и, когато те са затворени, няма как да се чувстваме добре.

    В новата винарна имахме запазени отпреди година дати за дегустация, защото това е другото, което искаме да развиваме: успешни презентации, вечери с гост готвачи, кулинарни споделяния между приятели. Сега с нетърпение чакаме да се развихрим, както ние умеем. Или, както се шегувахме с нашия приятел и дизайнер на етикетите Йордан Желев при ребрандирането на две от основните ни серии вина – PITOS и SARVA  – затворихме кръга и сложихме пръстовия отпечатък. Вече сме по-уверени, че сме направили бавни, но правилни стъпки и остава да крачим напред с усмивка. Защото бизнесът с вино е бизнес на търпеливите хора.

    Лозята ни: 240 дка в село Свирково, засадени през 2017 г., и 130 дка в Белащица, са другото ни силно оръжие. Преобладаващите български сортове рубин и мавруд и умелата ни работа с тях през годините ни правят още по–спокойни по пътя.

    Има ли други дами в екипа на Драгомир и какви са техните отговорности?

    Да, от година част от екипа е Мирослава Делчева – наша колежка, доктор, франкофон, която отговаря за качествените анализи на виното, технологичните детайли и е мой помощник в дегустациите. Тя е умна, усмихната, любознателна и се очертава като един отличен наш последовател. Разчитам много на нея и правя всичко възможно да я развивам, за да остане с нас.

    Трудно ли е да бъдеш жена в тази професия? Кои са най-съществените предимства и недостатъци?

    Би трябвало да е трудно, особено когато жената е и майка – най-вече заради ненормираното  работно време (като млада техноложка съм има по 17-19 часа работен ден/нощ) и съобразяването на семейните ангажименти с нуждите на гроздето и виното, особено по време на гроздобер. Но аз винаги съм имала на кого да разчитам за децата и затова нямах търпение да се върна на работа.

    А предимствата са повече – чрез виното срещаш нови хора, създаваш приятелства и усмивки, когато човекът е доволен от това, което му наливаш в чашата.

    Виното запазена територия ли е? За кого? Какво мислиш за представянето на жените на винената сцена в България?

    Виното може да бъде запазена територия на всекиго, който прояви интерес към него. Но най-вече за търпеливите, любознателни и работливи хора. Тези, които имат воля стъпка по стъпка да го следват в израстването му.

    Има ли винена култура в България? Трудно ли се предава винено знание от жена?

    Когато започнах да се занимавам с вино, то се делеше на бяло и червено. Сега нещата изглеждат по-различно. През изминалите години хора, приели като мен виното за мисия, започнаха да увличат последователи и да разширяват знанията им. Това се вижда най-добре по винените изложения – има по-адекватни въпроси, дари детайлно навлизане при изследването и дегустирането на виното. Има надграждане на знанията. Процесът не е бърз, но има светлина в тунела, а за винопроизводителите един знаещ и търсещ клиент е нещо много по-предизвикателно от обикновен винопиещ. За това изграждане съм благодарна на всички колеги – производители, сомелиери, маркетолози, търговци и пишещи за вино.

    Виненото знание се предава еднакво трудно както от жена, така и от мъж. Но затова има едно много важно условие – предаващият да е подготвен достатъчно и да е умел преподавател.

    Кое беше най-предизвикателното събитие за изминалите 10 години?

    Доста перипетии преминахме, доста вино изпихме, доста километри пропътувахме, за да покажем нашето вино. Но като че най–тежко изживях решението ни да не реализираме проекта ни в село Драгомир, защото бяхме направили съвършен проект. Но както казват хората: всяко зло за добро. И сега, на прага на откриването на новата ни винарна, съм дори благодарна, че сменихме мястото и сме толкова близо до Пловдив.

    Коя е Наталия, извън винения контекст?

    Тук предпочетох да се видя през погледа на трима човека:

    Мирослава Делчева – част от екипа на Драгомир:„Неповторимо съчетание от желязна воля, несломима енергия и елегантност. Откривател и създател на красивото. Безкомпромисно стремяща се към съвършенството във всичко около нея. Вихрушка от идеи, проекти и мечти. Боец, съхранил една женствена грижовност и чувствителност. Търпелив учител и интересен събеседник.“

    Дора Генова  – приятел, собственик на „Геслин“: „Натали е  ураган, който с невероятната си енергия и стремеж към съвършенство увлича, мотивира всички около себе си, ако е необходимо бута, влачи и тегли тези, които не могат да се движат с нейното темпо, но постига съвършенството, към което се стреми.

    В професията си е маниакално прецизна, непрестанно се развива, защото виното е развитие цял живот и заразява всички около себе си да консумират виното не само с удоволствие , но и с разбиране. Тя изненадва непрекъснато с ентусиазма си да твори, създава красиви неща, да се изявява като певец, артист във всякакви ситуации. От нея извира настроение и бързо става център на компанията. Реди, преобразява пространството около себе си по неочаквани начини, украсява всяко кътче и променя. Дори и плевня би превърнала в уютно място за пребиваване.“

    Малин Вълчинов – партньор , собственик на „Артистико“: „Желязната лейди. За мен е клиент, който знае какво иска и знае как да го постигне . Очарован съм от безупречното планиране и замаха , с който се движи. Силата й позволява да е изключително толерантна и никога да не съди прибързано хората. Страстта, с която говори за виното е заразяваща. Тя е от професионалистите в този свят, от които има какво да се научи.“

    Кой и какво те вдъхновява?

    Позитивните хора, които и при трудности се усмихват, минават през проблема и излизат от него още по–уверени. Вдъхновяват ме успехите на синовете ми, срещите с приятелите ми. Зареждам се много от пътувания, цветове и цветя (проходила съм, когато татко е влязъл вкъщи с букет за мама, а аз съм пристъпила да го хвана). Вдъхновява ме природата, обожавам облаците, изгревите, залезите… Ако ме видите, отбила се по пътя, значи, съм се заплеснала по някой облак или цвете.

    Най-много ме изкарва от равновесие изразът „това не може да стане“. Тогава идва моят миг: като истински Козирог да докажа на някой, че няма невъзможни неща. Дразня се от мрънкащи, хленчещи и не знаещи какво искат хора, от безхаберието, мръсотията и безотговорността.

    Кое е любимото ти вино, което те описва най-добре като личност?

    Смятам, че няма да учудя никого, който знае за Драгомир, когато кажа PITOS. Това е първият бранд , който създадохме. Малкият ми син Михаил бе на няколко месеца, когато се ровех в музея на моя роден град Септември, за да намеря подходящо име за първото ни вино с Константин. Така се появи името ПИТОС – тракийският  керамичен съд за вино, в който нашите предшественици по тези земи са ферментирали и съхранявали вината. Така, както този съд пази историята на виното, така и нашето вино във  всяка следваща реколта се доближава до това , което винаги съм искала да имам в чашата си – богат, завладяващ аромат, който се разлиства при всяко следващо завъртане на чашата. Достатъчно лежал в бутилката, за да запълни вкуса ти със сочност, зрялост, енергия, създаващ радост и спомени. Той създава впечатление за строг винен господар, а е укротен и податлив на обич.

    Купаж от рубин, мерло и каберне совиньон – три винени стожера, които в  правилната комбинация са готови да разгърнат напълно потенциална си. Такава съм и аз: когато намеря правилните хора до мен и усещам тяхната подкрепа  съм готова на всичко. С това вино се оприличавам – мощ, енергия, но и елегантност, топлина.

    На какви винени проекти разчитате за 2020?

    Ако нещата се успокоят и влезем в нормален ритъм, ще бъде да направим официалното откриване на винарната – вероятно през септември, канейки хората освен на чаша вино и на гроздобер. Ще се опитаме да развием кулинарните курсове при нас и вечери с приятели. И за да завършим позитивно, ще кажа: „След всяка нощ идва ден и след всеки залез идва изгрев“. НАЗДРАВЕ и до среща при нас!

    Dragomir Rubin Reserva 2012

    Това е рубин в буквалния смисъл на думата – с него Dragomir завоюва първо място за най-добро вино на България в конкурса на списание DiVino за 2015 г.

    Казват, че при малките изби вината отразяват не само земята, от която идват, но и характера на хората, които са ги направили. В Dragomir вярваме, че вината ни са енергични, силни и открити.

    Във виното, ако успееш да обвържеш елегантност и мощ в едно хармонично равновесие, то става запомнящо се, интригуващо, носи вдъхновение, кара те да мислиш за него. Dragomir Rubin Reserva 2012 е такова вино – дълбоко, благородно и дълголетно.

НОВО ВИНО

Sarva

Dimyat

РЕКОЛТА 2020

Подарете специална селекция вина на себе си или на любимите си хора

Изберете 6 или повече бутилки вино и вземете 12% отстъпка или подарете на любим човек бутилка вино в луксозна кутия

Още от нашите предложения вижте в "Подаръчни комплекти" и "Промо пакети"